Всичко от начало [bg]

— Ти — жално простена тя, — можеш да ни върнеш обратно. Можеш, о, можеш!

Саския обви ръце около шията й и зарида, притиснала лице към ревера й.

Началото на пътуването не изглеждаше обещаващо. Въпреки волята си, Табита я прегърна. Слабото й тяло бе жилесто, само гъвкави мускули. Косата й ухаеше на лимони, кожата й — на мента и скръб.

Появиха се и останалите от бандата, първо летящите й членове, които любопитно впериха в тях извънземните си очи. Марко се втурна навън и протегна ръце да откъсне Саския от нея. Въпреки че не желаеше да има нищо общо с това, Табита бе твърдо решена никога повече да не изоставя нищо и никого в неговите ръце. Тя погледна към Могул, който вървеше отзад, и му даде знак да я избави от сестра си. Близнакът светкавично се подчини и нежно я отведе.

Той също беше с мустаци.

Което я накара да се зачуди кого от двама им е прегръщала.

Без да каже нито дума, Табита рязко продължи към кабината.

— Добре ли спа? Надявам се, че не сме те събудили — каза Марко и побърза да я настигне.

— Напротив — подхвърли през рамо тя. — Събудихте ме.

— О, Господи, аз съм виновен! — гневно извика той.

Макар че се изкушаваше, Табита не отговори. Просто ускори крачка и се вмъкна в кабината, в мрежата си, на своя територия, там, където командваше тя. Стисна клепачи и дълбоко си пое дъх. Не можеше да продължава така всеки ден, не можеше. Трябваше да измисли нещо.

— Табита? — повика я Марко от основата на стъпалата.

Но не незабавно.

— Заета съм — отвърна тя.

Той шумно въздъхна и се оттегли.

След това репетицията като че ли се превърна в хаос, доколкото двете неща можеха да се разграничат едно от друго. Табита вдигна поглед от пулта и видя, че Кстаска е извън кораба. Херувимът просто се носеше наоколо, както обикалят из задния си двор хората, защото няма къде да идат.

Зачуди се дали знае какво върши, дали разбира опасностите. А може да бе родена в космоса, култивирана или там както се появяваха на бял свят тези същества.

Освен ако това беше халюцинация, хиперпространствен мираж, а не Кстаска.

— Как сме, Алис?

— ПРОДЪЛЖАВАМЕ.

— Как е дребният ни проблем днес?

— КОЙ ТОЧНО БИХТЕ ЖЕЛАЛИ ДА ОБСЪДИМ, КАПИТАНЕ?

— Обичам те, Алис.

Някой в трюма свиреше на раздрънкана стара цигулка или на нещо, което имаше абсолютно същия звук. След това запяха.

— Природните карти се въртят, вечно се изменят…

Ужасният шум я пронизваше. Табита включи комуникатора. Трябваше да им поговори, 3? — попита Табита и натисна бутона, преди да успеят да й отговорят.