![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
Спорехме за политика. Никога не съм се чувствала толкова невежа, толкова глупава. Тъкмо това искаше тя.
— Табита, фраските изобщо не представляваха заплаха за нас — заяви тя, сякаш не можеше да повярва, че някой е толкова наивен. — Единствената причина, паради която трябваше да ви унищожат, е, че не могат да понасят конкуренцията. Не могат да я победят по друг начин. Трябва да ни имат само за себе си. О, скъпа — каза тя, като се плъзна към мен и започна да ме гали по задника, — ти наистина им вярваш, нали? Просто си разтваряш краката и го поемаш. Дори не усещаш, че те чукат.
За пръв път някой се държеше толкова покровителствено с мен. Това така ме ядоса, че й наговорих неща, които никой не би трябвало да й казва. Тя се кефеше, беше горда, че ме е предизвикала. Преструваше се на безразлична. Стоеше в средата на стаята и си чистеше дробовете с прахосмукачка. Беше ужасна гледка.
ОСТАНАХМЕ ТАМ САМО СЕДМИЦА.
Много дълга седмица.
Девъру каза, че никой не получавал повече от седмица, защото винаги й омръзвало. Аз не й омръзнах, но въпреки това ме прати да си вървя. Знаеше как да се пази.
ЩОМ Е БИЛА ТАКОВА ЧУДОВИЩЕ, ЗАЩО ИЗОБЩО СТЕ ОСТАНАЛИ?
О, имаше и приятни моменти. Тя знаеше как да ми достави удоволствие. Знаеше как да ме накара да се просна на пода от смях, докато ми потекат сълзи и започна да я моля да престане, толкова беше смешно.
Когато си тръгнах, бях потисната. Уговарях я да дойде с мен. Съгласи се. Просто, за да се разходи. Да види как са се променили нещата. Но не можеше, никога не би могла. Не можеше да стигне и до средата на лабиринта, без да получи мускулен спазъм, пристъп на паника, нещо такова. Просто вече не можеше да погледне космоса. Или пък…
ИЛИ ПЪК ТЕ СА Я ЗАКЛЮЧИЛИ ВЪТРЕ.
Опитен екземпляр, заключен в просторна и луксозна клетка.
ЦЯЛ АСТЕРОИД.
Като принцеса, затворена в летящ замък.
Всъщност мислех за тялото.
33.
Сънуваше. Типичен за нея сън. Тревожен сън. В пилотската кабина имаше еладелдиец, който я караше да попълни цял сноп формуляри и питаше защо вече не го е направила. Въпросите се отнасяха до образованието й, първото й сексуално преживяване, някакъв нещастен случай, на който трябвало да е присъствала или да е участвала в него и който тя изобщо не си спомняше. Мъчеше се да разсее еладелдиеца, да скрие факта, че превозва нещо, някакъв товар, за който извънземният не трябваше да знае. Говореше и Алис, не си затваряше устата, колкото и пъти да се опитваше да я изключи. Пееше. Много високо. Това не бе гласът на Алис, пееха истински хора, пееха в трюма.
Табита се събуди и погледна към тавана. През илюминатора се виждаха бозавите пластове на хиперпространството. На пода в трюма падна нещо метално, музиката се превърна в кавга, започнаха да крещят.
Спомни си кои са, къде отиват. Отново я връхлетя хаосът от последните няколко дни и тя се почувства окаяна и изчерпана. Не беше спала достатъчно и явно повече нямаше да може.
— … би Мъдростта да говори на Младостта, щом съм по-млада от теб? — питаше някой близнак. Саския, помисли си Табита. — Това е абсурдно.
Последва кратък смут, едновременно приказваха няколко души, после се разнесе същият глас, навярно Могул:
— … Постъпка. Абсурдността сама ще се погрижи за себе си.
Спорът продължи. Някой или нещо свиреше на кийборд, постоянно редуваше три еднакви акорда, първо като течаща вода, после като хиляди струни.
— Чудовищно — отчетливо заяви някой.
— Е, трябва да отбележа, че не виждам никакво значение. — Това бе Марко. — Някой… някой да ми каже… не, почакайте, някой да ми каже какво значение… оспорвам това. Да, оспорвам го.
Глъчката се усили и го заглуши.
Табита се прозя. Откопча мрежата на койката и внимателно спусна крака на пода. Гола, тя изрови някаква нощница и я навлече. Не си спомняше кога за последен път се бе налагало да носи нощница на кораба си. Това беше второто наказание. Първото бе фактът, че изобщо е будна.
Отиде до тоалетната, после активира кутия кафе. Изпи го в камбуза, без да сяда. Не искаше да стои там, ала нямаше и желание да извърви няколкото метра по коридора до каютата си, защото от трюма можеше да излезе някой. Бяха оставили достатъчно следи от себе си и в камбуза. Тя дори не бе имала възможност да зареди провизии. От какво се нуждаеха четирима души за един месец? И изобщо с какво се хранеха? Какво ядеше Тал?