![Всичко от начало [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/4/vsichko-ot-nachalo-bg-download.jpg)
Всичко от начало [bg]
- Автор: Гринлэнд Колин
- Серия: Изобилие [bg] #1
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 954-585-070-1
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Всичко от начало [bg]». Краткое содержание книги:
— Аз също — измърка тя. Сви китки и всичките й ципове се разтвориха. — Ти също — добави Девъру и притисна устни към моите.
Устните й бяха истински. Дланите й бяха истински, тялото и беше мускулесто и кафяво. Трябваше малко време, за да свикнеш с очите й. Тя ги носи тъкмо поради тази причина.
Никога не в преставала да бъде прочута, нито за миг. Казваше:
— Искат да ме забравят. Но аз постоянно им се навирам в очите. Аз съм тяхната гузна съвест, готина. Ето какво съм.
Или пък:
— Зная какво приказват за мен. Просто не ми пука. Винаги говореше за „тях“. Всъщност, беше малко като Рела. Понякога тези „те“ бяхме всички ние, всички в системата, всички онези, които нямахме какво друго да правим, освен да обсъждаме Девъру и да съчиняваме злобни лъжи за нея. Но друг път „те“ бяха капеланите. Те я бяха унищожили и после пак я бяха сглобили, и сега я пазеха като опитен екземпляр. Е, биониката и протезите бяха известна компенсация по-големи способности, метални сухожилия, видеозрение, записи и плейбек…
ТРЯБВА ДА Е БИЛА УЖАСНО СКЪПА.
Според собствените й думи, тя била образец за пропаганда. „Те“ искали да покажат каква е благодарността им към хората, които им служат вярно. Казва, че имала малък имплант за усилване на оргазма. Някои нощи й вярвах. И може да изпада във всяко електропсихофармацевтично състояние, което й скимне. А после, когато й омръзне, кръвта й кипва, само като си помисли за него.
Всъщност това не е точно кръв.
Недостатъците са ужасни, макар че в същото време тя се възползва от тях. И е зависима към някои неща, както другите хора към кислорода.
— Те наблюдават ума ми — каза ми Девъру. — О, да, наблюдават го. Аз съм любимата им сапунена опера. Понякога ги усещам как ровичкат вътре. — Тя изпъшка. Прозвуча като трансмисия, която е сдала багажа. Стисна ръката ми и едва не я смачка. — О, Господи, Табита, и сега ги усещам. — Девъру се замята по леглото. — Разкарайте ми се от главата, надути копелета! — Стискаше си главата и крещеше. — Разкарайте ми се от скапаната глава! — Трябваше да повикам Пру, за да въведе команди за успокояване. Пру обвини мен, разбира се. Мразеше ме.
Девъру не говореше много за кариерата си, не пряко, но по-късно научих някои неща. Била родена на Земята, в Щатите. В училище се занимавала само с физика и спорт, печелела награди, после я прилъгали в космическите сили. Обучили я и съвсем скоро я пратили на война, още преди Капела официално да започне да набира хора. Сама ми го разказа.
— Хората смятат, че капеланите са ни набирали. Нищо подобно, бяха прекалено хитри, за да го направят. Просто ни предложиха възможност да летим с най-добрите машини в системата и да ги използваме срещу ходещите наръчи съчки, които нахлуваха в нашата диаспора. — Изрече „нашата“ иронично и се претърколи по гръб, пъхна ръце под главата си и зарея поглед в тавана. — Господи. Табита, знаеш ли, наистина смятах, че има значение коя банда извънземни ме експлоатира.
Хареса те. Потупа те по пулта. И ми каза:
— Грижи се за нея.
НАИСТИНА ТРЯБВА.
Как е осевият ключ?
76,81%.
Значи си знае работата.
О, ДА. НО ПРОДЪЛЖАВАЙТЕ, ДОРАЗКАЖЕТЕ МИ ЗА КАПИТАН ДЕВЪРУ.
Реших, че се нуждае от утеха.
— Тогава си била много по-млада — отбелязах.
Явно не биваше да го казвам.
— О, аз не се самообвинявам — рязко отвърна тя. — Господи, цялата ми кариера се дължи на това. По дяволите, ти не би могла да го разбереш. — Девъру ме изгледа. — Когато си млада, умът ти щрака, когато поостарееш, става по-муден. Те ти имплантират нещо, което те прави лоялна, правят го така, че после не си спомняш. Но вече не действа, не. — Внезапно пак беше започнала да вика, удряше с юмруци по пода и крещеше към тавана. — Вече не действа, дърти копелета, не действа, ъ-хъ, вече не! — Тя избухна в смях — все едно че някой късаше метал. После се закашля. Когато се успокои, отново беше отгоре ми, обвила ръце около мен, и ме мачкаше като валяк. Бузата й беше топла. Чувах как мозъкът й бръмчи в черепа.