Открадни си свят [bg]

Ако се изключеха боядисаните в бяло бутилки на животоподдържащата система, стая №3 бе съвсем празна. Потънал във вечен сън, Лерой Гълс не се нуждаеше нито от цветя, нито от барче с напитки, нито от защитна силова сфера. Както обикновено той лежеше изтегнат по гръб, опънал ръце покрай тялото си, със затворени очи и розовото му лице изглеждаше съвсем здраво. На пръв поглед не беше повече от трийсет и пет годишен. Около и над него потракваха, мъркаха и бръмчаха различни сложни апарати, част от които протягаха жици като пипала към главата му.

Господин Гълс дишаше. Вдишваше и издишваше, равномерно и последователно, стотици пъти и всеки дихателен цикъл пораждаше на екрана гърбава, хипнотична вълна. Но ето че се случи нещо, което не се бе случвало никога досега, дори откакто „Изобилие“ бе напуснала своята орбита. Господин Гълс пое въздух и спря да диша. Спря само за момент сякаш му бе хрумнала интересна мисъл или бе стигнал до съдбоносно решение във вътрешния лабиринт на своите сънища. Стрелката на циферблата потрепери. И тогава господин Гълс въздъхна и клепачите му трепнаха. Стрелката помръдна обратно и отново зае изходно положение.

Само дето на стола до леглото на господин Гълс — където би трябвало да седи една от сестрите и сигурно щеше да седи, ако не се бе наложило и трите да изнесат безжизненото тяло на доктор Ирск — сега имаше бяла чаша за чай и чинийка.

Изглеждаше като съвсем обикновена чаша с чинийка, с петънца от разлят чай и една-две мънички бисквитки и вероятно нямаше нищо забележително в нея, освен факта, че нито чашата, нито чинийката бяха там допреди миг и че от дръжката на чашата висеше и се полюшваше малка, златна верижка.

Имаше още нещо чудновато в тази чаша, което би я отличило от всички подобни. Тя не беше направена от истински китайски порцелан, нито от пластмаса, а от светлина, като холограма, въпреки че сред множеството сложни апарати в стая №3 не фигурираше никакъв холопроектор. Във всеки случай както източникът, така и причината за появата на подобна холограма си оставаше пълна загадка. Сигурно и несъмнено бе само това, че в следващия миг господин Гълс отново спря да диша и този път пак само за секунда. А когато стрелката на циферблата се раздвижи, загадъчната чашка с чинийката изчезна също толкова светкавично и внезапно, колкото се бе появила.