Драконът на Арканите [bg]

Без да изпуска нито за миг пламъка от очи, съдията отново кимна. После започна да диша по-свободно, когато Марсиак отдръпна ръката си и поотдалечи свещника.

В този момент Кусти разпозна лицето на гасконеца.

— Аз… Аз ви познавам — рече той изненадан.

Марсиак го гледаше крайно объркан.

— Първо — отговори, — много се съмнявам. Второ, ако това е вярно, обстоятелството, че ми го казваш, издава огромната ти глупост, нали? Защото това може да ме принуди да ти сторя нещо много неприятно.

Кусти мълчеше.

— Но да се върнем към същественото — продължи Марсиак. — Ще ти задавам въпроси, на които трябва да отговаряш. При първия отказ или при първата лъжа ще ти запаля главата като факел. Разбра ли ме?

Изплашен до смърт, съдията обеща и изпълни желанието на гасконеца.

След няколко минути Марсиак го изведе от стаята и го принуди да слезе пред него.

— А сега? — запита той, когато стигнаха долу.

Кусти посочи някакво място близо до входа, точно под стълбата. Гасконецът го изблъска натам и без да го пуска, гледаше как съдията натиска едновременно две плочи на голата стена.

Чу се щракване и се отвори таен проход.

— Кой знае за това скривалище?

— Никой.

— Наистина ли никой? Дори и слугата ти?

Съдията усети удар отзад по главата си, но не можа да го избегне.

— Моите… Моите братя! — побърза да уточни той. — Моите посветени братя знаят!

— Твоите… — гасконецът се взря в мършавия и треперещ шейсетгодишен мъж, когото държеше за яката. Не можеше да намери точните думи, което рядко му се случваше. — Не, нищо. Върви напред.

Стъпалата се извиваха надолу. Движеха се в тъмнината, докато съдията отвори някаква врата към сводеста зала, където червени соларни камъни поддържаха полумрак. Подът беше покрит с голи плочи. На стените черни драперии бяха украсени с позлатени драконови руни, една от които често се повтаряше. Марсиак я разпозна — беше я видял сред руините, където преди два месеца виконтеса Дьо Маликорн бе събрала верните си люде на церемония, която трябваше да бъде грандиозна. Ако Остриетата не я бяха прекъснали, щеше да доведе до основаването на ложа на Черния нокът във Франция. Руната беше знакът на Черния нокът.

Марсиак блъсна грубо Кусти, който политна напред, падна и предпочете да остане на пода. Бавно гасконецът разгледа култовата зала, черните свещи, които очакваха да бъдат запалени върху големите канделабри, различните ритуални предмети, огромната свещена книга, поставена на аналоя, жертвеника, закрит с алена покривка.

Разкрита и победена, виконтеса Дьо Маликорн беше изчезнала. Повече или по-малко доброволни и ревностни слуги на Черния нокът, посветените, които тя бе успяла да събере, се бяха разпръснали, а много от тях бяха арестувани. Но имаше съмнение, че някои се бяха измъкнали невредими и продължаваха да практикуват онова, което наричаха „религия“ но то всъщност беше перверзен култ, зареден с черна драконова магия.