Обречена на ранен гроб [bg]

Электронная книга - «Обречена на ранен гроб [bg]». Краткое содержание книги:

Откакто полувампирът Кат Кроуфийлд и немъртвият й любим Боунс са се срещнали, преди шест години, те са се били срещу свирепите немъртви и са се изправяли срещу отмъстителни Мастър вампир. Сега решават, че е време за почивка, но надеждите им за перфектната ваканция в Париж се провалят, когато Кат се събужда ужасена една нощ. Тя е получила видение за вампир, наречен Грегор, който е по-силен от Боунс и има връзка с нейното минало, за която дори и самата Кат не знае. Грегор вярва, че Кат е негова и не би се спрял пред нищо, за да я получи. Когато битката между вампира, който я преследва в кошмарите й и този, който държи сърцето й започва, само Кат може да разруши захвата на Грегор върху нея. Тя ще се нуждае от всички сили, които може да призове, за да сломи най-лошия вампир, срещу който някога се е изправяла… Дори ако тези сили я докарат до ранен гроб.

Перейти на страницу:

… отвън… — Спейд бе пестелив — … да те види…

Може ли всички да млъкнете за минута, та да мога да чуя мислех си.

— … на всяка цена… — отвърна Боунс.

Това е уредено, въздъхнах аз.

— Изглежда, че в края на краищата ще влезем вътре, Фабиан.

— Добре — каза той и направи пауза. — Ако е това, което се искаш, разбира се.

Всъщност, една част от мен се надяваше, че Боунс ще откаже дори да ме пусне да изляза от колата. Но нямаше такъв късмет за емоционалното ми здраве, обаче. Секунди по-късно Спейд отвори вратата.

— Право под душа. С теб ще се видим по-късно. Казах му, че би било в негов най-голям интерес да почака.

— Още един коментар за това как мириша и ще ти забия нож в сърцето — казах аз и го мислех.

— Лошо момиче. Ела напред и хвани ръката ми. Не толкова силно!

Бях стиснала с всичко, което имах. Да чуя оплакването на Спейд, ме накара да се усмихна.

— Трябва да си взема дрехите от багажника, за да има какво да облека по-късно, или душа ще бъде пропилян.

— Вътре сме — коментира Спейд. — Може да си отвориш очите.

Направих го. Фабиан плаваше пред нас, докато влизахме в едно прекрасно фоайе. Не видях и намек за смачкани коли или боклук. Значи тава е мястото, където е отседнал Боунс, докато аз бях заседнала под планината от боклук?

Толкова грешиш, Спейд., помислих си аз, Очевидно Боунс не може да го е по-малко грижа за мен.

Тръгнахме надолу по коридора. Непознат вампир изгледа с любопитство и трима ни, докато се разминавахме.

— Каква е тази миризма? — зачуди се той.

Фабиан се дематериализира, но и преди да видя усмивката му, Спейд започна да се смее.

— Я си гледай работата! — отсякох. Възпрях се, когато вампирът побледня. О, Боже — бях груба.

— Съжалявам — казах. — Моля те не ми обръщай внимание, бях заклещена в един подземен контейнер за боклук.

Спейд все още се превиваше, така че го сръгах не много леко в ребрата.

— Може ли да свършваме по-бързо?

— Веднага — съгласи се той, бършейки розовото от очите си.

— Продължавай, младежо — каза той на втрещения вампир.

Тръгнах с толкова достойнство, колкото можех да събера, което в моя случай беше нула.

Глава 25.

След един час енергично търкане, по мен не остана никаква смрад. Може би защото не ми беше останала и почти никаква кожа. Измих си косата най-малко четири пъти, след това си сложих два пъти и балсам. Всеки, чийто нос е обиден сега, може просто да ми целуне кристалночистия задник.

Спейд се беше излегнал на един стол в спалнята, в която е банята. Посочи към нещо, което стоеше на съседния стол.

— Донесох ти някои дрехи. Не знаех дали искаш да ти заема и някой сутиен и бикини, или ще си твърде срамежлива за това.

Обсъждането на бельо със Спейд не спомагаше за настроението ми.

— Къде са ми дрехите?

Усмивката му се разшири.

— Изхвърлих ги в пещта. Не бих посмял да внеса твоя вонящ куфар в къщата на Криспин.

Поех си дълбоко дъх.

— Не си имал право да правиш това — успях да кажа, с напълно спокоен тон.

Спейд се изправи.

— Нека зарежем моралните съображения и да решим дали искаш да ти изнамеря някакви бикини.

— Благодаря, но няма да нося гащите на някоя непозната мацка. По скоро ще ходя без бельо.

Спейд ми намигна.

— Така те искам. Ще направиш Криспин по податлив на желанията ти, предполагам.

Посочих му вратата.

— Довиждане.

Той просто се засмя докато излизаше. Де да можеше и на мен да ми е толкова забавно. Погледнах роклята със страх. Веднъж щом я сложех, нямаше да има повече място за шикалкавене.

— Мамка му! — казах високо.

Щях да представя офертата си на Боунс, може би щяха да ме отрежат, и щях да се върна при Влад. Закопчах си ципа, сложих си подходящи обувки, които бяха прекалено тесни, и излязох от гостната. Косата ми още беше влажна. Разтръсках я и се огледах наоколо. Нямаше никой.

— Ехо! — извиках. Да пукна, ако почнех да проверявам в стаите. Къде беше Спейд? Или Фабиан?

— На долния етаж.

Беше гласът на Боунс. Потиснах потреперване, удряйки си мислено шамар. Стегни се.

— Трябва ли да кажа Марко? — попитах, слизайки по стълбите.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?