Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
— Гърци! — изрева той, без да забавя крачка. — Кои са онези, които се осмеляват да застанат срещу нас? Никои, въпреки цялата им суета. Ние сме воини. Най-добрите, които е виждал светът. Хомемон — ние имаме обща кръв. Хомотропа — общи обичаи. Хомоглосон — общ език. — Гласът му набираше сила, мощен и въздействащ. — И хомотрискон — общи храмове и богове. Затова побеждаваме. Ние сме един неделим народ. Днес не сме спартанци, тесалийци или атиняни. Ние сме елини. Ние сме мъжете на Гърция. Ще им покажем ли какво означава това?
Спартанците му изръмжаха и останалите отговориха, оголвайки зъби, докато вървяха с него. Малко по малко темпото се ускоряваше. Те знаеха, че навлизат в обхвата на стрелите и камъните. Време беше.
Всички ездачи скочиха от конете и ги тупнаха по задниците, за да ги прогонят. Момчетата, които тичаха покрай войниците, хванаха поводите и обърнаха животните обратно към обоза, на няколко мили зад тях, като поздравяваха бойците с тънките си гласчета.
— Удвоете темпото! — изрева Клеарх.
Чу как други предадоха командата му по редиците и войската нададе рев, който беше нещо повече от просто експлозия на дъх. А предизвикателство към онези, срещу които се изправяха. Хиляди запяха пеан, песента на смъртта.
— Щитове и копия в готовност! — извика Клеарх.
Персийските редици приближаваха бързо и въздухът над гърците се изпълни с хиляди стрели, подобни на стръкове трева или черни косми на синия фон на небето.
— Щитове горе! Успокой темпото! — отново изрева Клеарх. Не беше останал без дъх. Тичаше всеки ден по време на тренировките и почти не усещаше напрежението. — Атакувай врага! Дръж строя! Спазвай дисциплина! За Кир! За Гърция! За Атина! Богове, за Спарта!
Продължи да дава заповеди, докато хората му напредваха като нанасящ удар меч през последните сто крачки. Пеанът завърши с тъжна нотка вместо с рев, но въпреки това вся ужас у врага. Стрелите тракаха по щитовете, но повечето прелетяха над главите им, изстреляни от стрелци, които не бяха преценили темпото на приближаващия противник. Задържани до последния момент, гръцките метателни копия се посипаха върху редиците. Илотите ги мятаха от задните редици, като пъшкаха от усилието. Спартанците продължаваха да държат копията си насочени напред и напредваха като стена от тръни.
Персийските части на Тисаферн се разпаднаха преди гърците да стигнат до тях. Първите редици отстъпиха и всяха хаос, докато войниците се опитваха да избягат от спартанците с червени наметала, които носеха сигурна смърт. Колесници се преобръщаха, когато колелата им затъваха в пясъка, и конете ги повличаха.
Клеарх нададе победен рев. Спартанците му подкарваха персийските войници като добитък и избиваха всички, които бяха прекалено бавни, за да се махнат от пътя им, но в същото време поддържаха и дисциплината. Въпреки това Клеарх извика заповедта — постоянен страх на всеки военачалник беше, че хората му ще се опиянят от яростта на битката и ще нарушат строя. Беше виждал как войски се превръщат в тълпи, след което винаги следваше унищожение.
Неговите спартанци бяха като щит, така че никой от онези зад тях не можеше да се втурне сляпо напред, без да мине през съюзниците си. Напредваха равномерно, вдигнали щитове и мушкащи с копия. Някои войници отзад бяха извадили ножове да довършват ранените врагове и ги съсичаха, докато ги прекрачваха, така че никой да не може да скочи и да всее хаос след минаването на основните редици.
Цялото персийско крило се разпадна и последвалото клане беше ужасяващо: всички гърци бяха оплискани с кръвта на противниците. Единствено фактът, че много перси бяха на коне, ги спаси. Тисаферн изтегли хиляди извън обхвата на стрелите и камъните, като така спаси и собствения си живот. Клеарх и Проксен го виждаха на коня му сред бели знамена, но той беше отстъпил зад основните редици и Клеарх не можеше да стигне до него. Спартанецът видя, че атинските конници се събират и се готвят да атакуват, но им заповяда да задържат позициите си. Само глупци и буйни младежи атакуват по-силен противник. Професионалистите почиват и изкачват планината стъпка по стъпка. А и без това конете им бяха малко. Те не можеха да променят изхода от битката.
Клеарх трябваше да изреве на хората си да спрат, когато те започнаха да настъпват отново, помитайки основните сили, зад които можеше да се зърне лъкатушещата река и равнините. Трябваха му стоте очи на Аргос, за да вижда всичко ставащо. Дотук се бяха справили добре, но царската армия едва кървеше — беше толкова огромна, че почти не бе усетила удара. Мъртвите бяха оставени там, където бяха паднали. Войниците, срещу които се изправяха, бяха свежи, макар че очите им вече бяха разширени от ужас.