Синовете на Спарта [bg]

Продължи да дава заповеди, докато хората му напредваха като нанасящ удар меч през последните сто крачки. Пеанът завърши с тъжна нотка вместо с рев, но въпреки това вся ужас у врага. Стрелите тракаха по щитовете, но повечето прелетяха над главите им, изстреляни от стрелци, които не бяха преценили темпото на приближаващия противник. Задържани до последния момент, гръцките метателни копия се посипаха върху редиците. Илотите ги мятаха от задните редици, като пъшкаха от усилието. Спартанците продължаваха да държат копията си насочени напред и напредваха като стена от тръни.

Персийските части на Тисаферн се разпаднаха преди гърците да стигнат до тях. Първите редици отстъпиха и всяха хаос, докато войниците се опитваха да избягат от спартанците с червени наметала, които носеха сигурна смърт. Колесници се преобръщаха, когато колелата им затъваха в пясъка, и конете ги повличаха.

Клеарх нададе победен рев. Спартанците му подкарваха персийските войници като добитък и избиваха всички, които бяха прекалено бавни, за да се махнат от пътя им, но в същото време поддържаха и дисциплината. Въпреки това Клеарх извика заповедта — постоянен страх на всеки военачалник беше, че хората му ще се опиянят от яростта на битката и ще нарушат строя. Беше виждал как войски се превръщат в тълпи, след което винаги следваше унищожение.

Неговите спартанци бяха като щит, така че никой от онези зад тях не можеше да се втурне сляпо напред, без да мине през съюзниците си. Напредваха равномерно, вдигнали щитове и мушкащи с копия. Някои войници отзад бяха извадили ножове да довършват ранените врагове и ги съсичаха, докато ги прекрачваха, така че никой да не може да скочи и да всее хаос след минаването на основните редици.

Цялото персийско крило се разпадна и последвалото клане беше ужасяващо: всички гърци бяха оплискани с кръвта на противниците. Единствено фактът, че много перси бяха на коне, ги спаси. Тисаферн изтегли хиляди извън обхвата на стрелите и камъните, като така спаси и собствения си живот. Клеарх и Проксен го виждаха на коня му сред бели знамена, но той беше отстъпил зад основните редици и Клеарх не можеше да стигне до него. Спартанецът видя, че атинските конници се събират и се готвят да атакуват, но им заповяда да задържат позициите си. Само глупци и буйни младежи атакуват по-силен противник. Професионалистите почиват и изкачват планината стъпка по стъпка. А и без това конете им бяха малко. Те не можеха да променят изхода от битката.

Клеарх трябваше да изреве на хората си да спрат, когато те започнаха да настъпват отново, помитайки основните сили, зад които можеше да се зърне лъкатушещата река и равнините. Трябваха му стоте очи на Аргос, за да вижда всичко ставащо. Дотук се бяха справили добре, но царската армия едва кървеше — беше толкова огромна, че почти не бе усетила удара. Мъртвите бяха оставени там, където бяха паднали. Войниците, срещу които се изправяха, бяха свежи, макар че очите им вече бяха разширени от ужас.