Колелото на Осхайм [bg]

Гледахме развитието на битката от кулата. Предвид тесния боен фронт нямаше какво друго да направим. През първите няколко мига пробивът изглеждаше пълна катастрофа, но десет минути по-късно мъртвите бяха изтласкали стражата на двайсетина крачки назад във всяка посока, губейки десетки от своите.

— Душат ги, защото един неувреден труп е по-вероятно да се надигне отново — каза Дарин. Сякаш в потвърждение на думите му нататък по парапета две ръце в бронирани ръкавици се подадоха над стената и един страж се изправи с посиняла шия, а от дробовете му избликна мъртвешкият вой.

— Обаче не притежават никаква интелигентност — отбеляза Барас. — Вижте. Половината падат веднага от другата страна, щом прехвърлят стената. Долу сигурно е кървава каша.

Беше прав. Потокът от трупове, след като се покатереше по почернялото и димящо скеле от мъртъвци, се хвърляше през стената, сякаш очакваше мигновено да намери с кого да се счепка. Поне половината от тях не успяваха да се спрат на хлъзгавите от масло камъни, преди да стигнат до ръба и да полетят надолу към гибелта си.

— Мамка му! — Кръвта ми изстина. — След мен! — Би ми отнело твърде дълго да обяснявам или да раздавам заповеди. Грабнах една от тръстиковите факли до скорпиона и забързах надолу по спиралното стълбище, виещо се по вътрешността на кулата. — Идвайте, проклети да сте!

Стотици граждани гледаха от улиците зад портата, на петдесетина метра от нея, сгушени на нервни тълпи. Предимно младежи, с копия, касапски ножове, някой меч тук-там, кой каквото намерил, но имаше и възрастни мъже, и момчета, даже млади жени и побелели старици, всички привлечени от мисълта за зрелище. Казват, че хората си умирали за забавления, и тук стоеше една тълпа, която май бе готова да направи именно това. Сред тях крачеха улични търговци; носеха фенери, за да показват стоката си — пастички и наденици, сладки бонбони и кисели ябълки. Съмнявах се, че правят голям оборот при тази воня на смърт, носещия се дим и смразяващия вой на мъртвите. Фактът, че тълпите още бяха тук, свидетелстваше за тяхната вяра в стените ни, но ако някой от тях наистина разбираше какво чака от другата страна, щеше да тича към дома си и да пищи на възбог.