Колелото на Осхайм [bg]

Точно под борещите се с тежестта на казаните стражи бушуваше море от виещи мъртъвци, което заливаше рампата от натрошен камънак, натрошено дърво, натрошени тела. Скелето от човешки трупове стигаше на метър от върха на стената, стотици участваха в изграждането му, десетки други се катереха нагоре, врещейки от ужасен глад. А оттатък това скеле, газещи през мъртвешката орда, като тъпчеха някои и отхвърляха встрани други, идеха трикраките чудовища, разранени, кървави и пъплещи като паяци. И все пак стражите на стените останаха по местата си. Тези старци, в които се бях съмнявал, стояха на своя пост, обвързани от клетвата и дълга си, докато аз на тяхно място бих избягал.

— Да! — изкрещяха Дарин, Барас и на практика всички около мен, когато две факли бяха поднесени към гърлата на казаните и те започнаха да се накланят.

Две огнени струи се изляха върху пирамидата от мъртъвци, долепени към стената. Радостни викове се надигнаха откъм всички стражи. И все пак мъртвите долу се държаха здраво, макар и горящи, кожата им се сгърчваше от жегата, косата и дрехите им ставаха на пепел, плътта им цвърчеше.

Първото от големите трикраки чудовища започна да се катери — забиваше нозе в горящата кула от трупове и пъплеше нагоре към стената. Обля го вълна от пламтящо масло, но то продължаваше напред и нови мъртъвци се закатериха подире му. Скорпионите на кулата вече не можеха да се прицелят в него, толкова близо до стражите, и с един последен скок то закачи два от краката си за ръба на стената. Горящи мъртъвци се устремиха с вой по гърба му и се метнаха към мъжете с казаните, които в паника отстъпиха. Остатъците от огненото масло се изляха от изпуснатите казани и подпалиха парапета.

— Пратете още хора долу! Веднага! — Размахах ненужно меча си. — Свирете сигнал, че защитата е пробита!

Заехтяха тръби — звук, който никой жив човек във Вермилиън не бе чувал, освен при тренировки. Защитата на града беше пробита.