Колелото на Осхайм [bg]

Втурнах се да видя. Стражите прехвърляха камъни през стената, някои колкото човешка глава, но повечето доста по-големи. Мъже с ръчни колички бързаха да докарат още муниции от купчините покрай парапета. Долу цареше истинска касапница, главите на мъртъвците се пръскаха влажно, когато падащите камъни ги улучваха. Други, наведени, докато слагаха собствените си парчета зидария върху купчината, рухваха със строшени кокали, щом камъните се стовареха върху гърбовете им.

— Помага! — извика капитан Ренпроу до мен.

— Да, ама не на нас — казах и присвих очи към купчината, мъчех се да видя през движещата се пелена от прах и дим. Никой от мъжете около мен не разбираше мъртвите и техния крал като мен. Обърнах се към Ренпроу. — Спри ги! По най-бързия начин. Те само им помагат, като строят рампата вместо тях. — Дъждът от камъни и смазаните от него тела се трупаха в основата на стената. Старите мъртви просто бяха замествани от нови, които изсипваха товара си от камъни и дърво върху потръпващите останки в нозете си. — Трябва да подсилим онази зона. Прати там войниците на Мартус. — Не го казах на глас, но нямах много вяра в караулната стража. Възрастта може да прави човек малко по-мъдър, но пък прави десницата му много по-бавна. Никога не бяхме смятали за особено вероятно Вермилиън да бъде атакуван, и със сигурност не без значително предизвестие. Да използваме караулната стража като пенсионен план за възрастни войници ни изглеждаше разумна идея. Сега не чак толкова.

Предаването на заповедите сякаш продължи безкрайно. Първата порция огнено масло беше налята в първия казан едва след няколко минути. С виещите мъртъвци и растящата им рампа това ми се стори цяла вечност. Само докато накарам стражите да спрат да сипят камъни върху нападателите изтекоха минути, а дори секундите ми се виждаха твърде дълго.

— Никога няма да стигнат до върха — каза Дарин. Прав беше. От височината на една двайсетметрова кула стените изглеждат ниски, но се издигаха на цели десет метра над външния град, а рампата на мъртъвците достигаше едва три метра и беше може би дваж по-широка. Проблемът с купчините е, че с увеличаване на височината растежът им се забавя, разпростират се на ширина и са нужни десет пъти повече материали и труд, за да се удвои височината им. — Никога. — И въпреки всичко уверението на Дарин звучеше по-скоро като молитва.

Десет минути ги гледахме как строят, а огньовете зад рампата растяха, докато ревът на пламъците не заглуши даже беснеещите мъртви. Може би некромантите ни наблюдаваха от нощта, търпейки някак си адската жега, но аз не виждах нищо освен трупове и трупове, всички те тласкани към стената и могилата от натрошени камъни и натрошени тела. От време на време зървах лича и съжалявах, че изобщо съм го търсил. Веднъж той завъртя безоката си тясна клиновидна глава към кулата ни и студеният ужас от взора му легна върху мен като тежък леден блок. Отстъпих бързо, после полуприклекнах, полупаднах и се скрих от погледа му под нивото на парапета.