Колелото на Осхайм [bg]

Мъжете около мен започнаха да пускат залпове стрели към небето. Дали улучваха, или не, не можех да кажа, докато най-сетне една от човешките фигури в задните редици не падна, хващайки се за лицето.

— Целете хората! Целете хората! Те са некроманти!

Първият изстрел на скорпиона мина встрани. Прониза трима мъртъвци, тътрещи се току пред най-близкото чудовище, и се плъзна по пътя зад тях. Тримата се завъртяха лениво един, два пъти и се строполиха. Преди следващия изстрел обаче вече се бяха изправили отново. Създанията напредваха. Димът се разнесе за момент и сиянието на огъня ги разкри. Всичките бяха сглобени по подобен начин, оформени като ръка с липсващи средни два пръста, която върви на три крака. Крайниците им бяха направени от бедрени кости, по които лъщяха останки от мускули, и бяха свързани с метри сухожилия. Няколко стрели стърчаха от крайниците и гърба на първото чудовище, без да му причиняват видимо неудобство. Червена плът ги обвиваше като дебели ластари бръшлян, а върхът, където се събираха трите крайника, беше скрит под лепкава бяла маса.

— Боже мили. — По някаква причина Барас още държеше меча си изваден, но сега остави ръката си да увисне безсилно край тялото.

Бях познавал некромантите като грабители на гробове, които практикуват изкуства, способни да вдигнат отново мъртвите, изпълнени със свирепост и глад. Този ужас обаче бе нещо ново. Тук те бяха станали скулптори на плът, извайващи труповете в нови, гротескни форми. Това ми напомни за неродените: как сглобяваха кошмарни форми от каквато там мърша имат подръка. Единствената малка утеха идваше от факта, че докато неродените притежаваха смъртоносна бързина и координация, тварите на некромантите се движеха бавно и без никаква грация. Всъщност толкова тромаво, че ми беше трудно да си представя каква заплаха могат да представляват. Първото създание изглеждаше, сякаш може да бъде насечено от трима мъже с мечове, преди да е успяло да предприеме каквато и да било атака. Извърнах се.

— Застреляйте ги.

Стрелците опънаха лъковете си и пуснаха още стрели. При скорпиона четирима мъже въртяха усърдно манивелата, за да изтеглят голямото арбалетно рамо назад, а още един чакаше с копие в ръце, готов да го зареди в машината. Воят при рампата достигна нови висини и мъртвите се хвърлиха бясно напред; сплитаха ръце, впиваха зъби един в друг и се държаха здраво, докато нови трупове се катереха по тях. Бях виждал нещо подобно и преди, когато мравки прекосяват тясно поточе, изграждайки мост с телата си — стотици вкопчени здраво една в друга, докато останалите претичат от другата страна.

— Къде е това огнено масло? — изрева Дарин, надвесен от задната страна на кулата.