Искрено ваш Шурик [bg]

Влязоха Шурик и Стовба.

— Хайде да се обличаме, Мария — обърна се Стовба към дъщеря си. И добави: — Хотелът ни е някъде във Владикино, чака ни дълъг път.

Вера Александровна веднага предложи да останат за през нощта: защо Лена да мъкне детето през целия град в някакъв гаден хотел, след като двете могат прекрасно да пренощуват в стаята на Елизавета Ивановна?

— С елхата ли? — зарадва се Мария.

— Разбира се, ето тук ще ви постелем…

На сутринта по предложение на Вера Александровна Стовба отиде в хотела сама, като остави момиченцето при семейство Корн, взе багажа и до края на седмицата тича по разни учреждения: освен бракоразводните задачи имаше и служебни.

Вера Александровна се разхождаше с Мария. Подчинявайки се на някакъв вътрешен порив, я заведе в Музея на източните култури и й показа Червения площад. За Вера тези разходки бяха изключително приятни: тя се радваше заедно с Мария и гледаше града, който през живота й бе ставал все по-невзрачен, с възхитените жадни детски очи.

През това време Шурик и Лена си изчакаха реда и се добраха до гражданското. Разбра се, че за развода им липсва един документ — актът за раждане на Мария. Стовба беше оставила този документ вкъщи, когато бе избягала от родителите си с четиримесечната си дъщеря. За да го получи, трябваше или да помоли за това баба си, с която бе продължила да си кореспондира тайно, или да го поиска от гражданското в сибирския град. При всяко положение това изискваше време и Стовба замина, за да се върне веднага щом намереше нужния документ.

Вера Александровна им предлагаше да останат поне до Нова година, но въпреки жалните сълзи на дъщеря си Стовба замина следобед на трийсет и първи декември.

Вера беше много огорчена: вече си бе представяла какъв празник можеше да подготви за чудното момиченце…