Тихият палач [bg]

Спряхме на рецепцията, където нямаше никого. Едната стена беше изцяло от стъкло, а на другата се виждаха затворени дървени врати, на някои от които имаше прозорци, а на други не. Чувах как детективите говорят по телефоните си и тихо тракат по клавиатурите. Нямаше кой да ни посрещне, никой не ни обърна внимание, докато вървяхме към стаите за разпити.

Бентън пишеше съобщение на телефона си с единия си палец. Първо той, а после и аз спрях до звукоизолираните стаи със затворени врати без прозорци. Не чувах нищо, дори и нечленоразделни гласове. След това една врата в средата се отвори и от нея излезе Марино с телефон в ръка. Затвори вратата след себе си и тръгна към нас. Обувките му се влачеха бръскащо по мокета. Той ни махна да го последваме към кутийката му в дъното на помещението.

Обичаше да казва, че това е офисът му с изглед в две посоки, но всъщност не беше нищо повече от бюро с компютър, закачалка, оборудване, натрупано на пода, и снимки, забодени на покритата с плат преграда. Забелязах, че се е преоблякъл в бежов спортен панталон, черна спортна блуза и черно ленено сако. Носеше същите черни кожени кецове.

— Как върви? — попита Бентън.

— Не се отказва от историята си и раната на главата му никак не изглежда добре. — Марино беше в кондиция, уверен в себе си.

— Някой погрижил ли се е за нея — поисках да знам.

— Не.

— Продължава ли да твърди, че Джамал Нари го е ударил с трофея? — Погледнах към големия кафяв книжен плик за улики на разхвърляното бюро на Марино, на което имаше папки, розови листчета със съобщения и мръсни чаши от кафе. Дългата жица на телефона беше невъзможно и гротескно огъната.

Полицейски хумор. Откакто Марино работел тук, сменял жицата на телефона си всеки месец. Само след един ден тя се оказвала огъната по същия начин. Вероятно нямало повече да се случва. Винаги бе подозирал Мачадо.

— Хлапето е дяволски добър лъжец — каза Марино. — Взех му отпечатъци и проба за ДНК анализ. По трофея определено има кръв.

Той посегна към запечатания с червена лента плик с улики. Взе два чифта ръкавици от една кутия и подаде единия на мен. Сложихме си ги. Отвори джобното си ножче и сряза лентата. Дебелата хартия прошумоля, когато той бръкна вътре и извади голяма сребриста купа с основа от палисандрово дърво, която Лео Ганц бе получил, когато бе спечелил щатския шампионат по тенис миналото лято. Тя бе напръскана и омазана със засъхнала кафеникава кръв. По нея се виждаше и прах за вземане на отпечатъци от пръсти.

Отворих чантата си и извадих малка модифицирана аптечка от алуминий с най-необходимото за криминологични тестове. Не ми се налагаше често да давам първа помощ, но обикновено, когато преглеждах наранявания на живи хора, беше полезно първо да ги почистя и, разбира се, трябваше да им сменя превръзките. Подадох на Бентън напоена със спирт кърпичка и той схвана какво имам предвид.