![Рейн-сан: Сеч [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/7/rejn-san-sech-bg-download.jpg)
Рейн-сан: Сеч [bg]
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (bg) #9
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Рейн-сан: Сеч [bg]». Краткое содержание книги:
Бари Айслър е най–добрият съвременен автор на трилър серии. Той много бързо влезе в личната ми десетка на най–добрите американски автори на мистъри и трилъри, наред с Майкъл Конъли, Лий Чайлд, Уолтър Мозли и Харлан Коубън. Дедли Плежърс
Мислех да отида с метрото, но Виктор можеше да ме причаква някъде край станцията „Уено“. Знаех, че е прекалено параноично, но реших, че все пак е по–добре да взема такси. Казах на шофьора да ме остави при Канеиджи, будистки храм зад северозападния ъгъл на оградата на музея, който с прочутата си пагода беше подходящо място за човек с фотоапарат и тринога.
Изчаках таксито да се отдалечи, сложих си ръкавиците и се насочих към улицата. Спускаше се здрач и въздухът беше есенно хладен. Бях подранил, като се има предвид, че според Виктор Сугихара щял да пристигне след осем. Ако руснакът се надяваше да ме причака обаче, помислих си аз, идвах тъкмо навреме.
Наоколо нямаше много пешеходци и когато видях възможност, аз се шмугнах зад дърветата и се приближих до оградата. Спрях да се огледам и ослушам, но от отсрещната страна, където също имаше дървета, цареше пълна тишина и неподвижност.
Свалих фотоапарата от шията си и го преметнах през оградата, после изправих калъфа на земята и закрепих горния му край между две от железните пръчки. След това — като се извиних на далечните богове на японското ножарство — стъпих върху горния край на калъфа, хванах се за пръчките на оградата и се изтеглих нагоре.
Когато горната половина на тялото ми се подаде над оградата, изключително предпазливо отпуснах стомаха си върху шиповете, преметнах дясната си ръка и бавно прехвърлих краката си оттатък. Кевларът предпазваше корема ми, но въпреки това усещах натиска, който оказваше тялото ми, и разбирах какво ще се случи, ако шиповете пробият защитното ми снаряжение.
Не го пробиха обаче. Щом спуснах краката си от отсрещната страна, аз се оттласнах с ръце, а после и с ходила, и се приземих с укеми на земята. Моментално скочих с лице към музея и с дясната си ръка стиснах ръкохватката на ножа. Не се случи нищо. Никакво движение, никакви изненади. Където и да се криеше, Виктор го нямаше тук.
Върнах се при оградата, пресегнах се между пръчките и надигнах калъфа нагоре, докато се покаже над шиповете, така че да го хвана и изтегля при себе си. След това взех фотоапарата, бързо се скрих сред група дървета и отворих ципа в единия край на калъфа. Бръкнах вътре и стиснах ръкохватката на меча. За да го изтегля, само трябваше да пусна фотоапарата, да хвана калъфа със свободната си ръка и да измъкна острието с другата. Преди операция винаги проверявах оръжието си. След като останах доволен от плавното, бързо изтегляне на меча, напуснах дърветата и се насочих към сградите.
Все още имаше достатъчно светлина и силуетите се виждаха, но сумракът скриваше детайлите. Минаваше шест часът и Виктор може би вече очакваше да се появя. Усещах зловещото му присъствие. Но къде?
Някъде край входа на главната сграда, напомних си аз. Единствената му стратегическа точка.
Само че той играе същата игра като теб. Предугажда твоите предугаждащи ходове.
Добре.
Тръгнах на запад зад главната сграда, като се движех в сенките сред дърветата, обхождах с очи района, наострях уши за издайническо прошумоляване на листо или изпращяване на съчка. Сърдечният ми ритъм малко се ускори, но иначе бях спокоен и съсредоточен, както някога в джунглата. Не виждах никого. Музеят още работеше, знаех, но по това време посетителите нямаше защо да се разхождат зад сградата.
Заобиколих я отдалече, докато се изравних с предния й западен ъгъл. Навън имаше няколко градинари, със задоволство установих, които метяха и събираха с гребла листата на сивкавата светлина на лампите край алеята. Никой от тях не ме забеляза. Никой не ми се стори подозрителен. Никой нямаше физиката на Виктор.
Поех по обратния път. Сега сърцето ми туптеше по–силно. Почти бях приключил с разузнаването. Ако врагът беше тук, скоро щях да се сблъскам с него. Стиснах по–здраво ръкохватката на меча и изчаках нощното ми зрение да се приспособи след електрическото осветление пред сградата, като се криех сред дърветата и внимавах да стъпвам само по пръст и мъх и да избягвам нападалите листа.