![Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/2/5/6/syankata-na-chinara-bg-download.jpg)
Сянката на чинара [bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-346-3
- Переводчик: Надежда Иванова Розова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре. Разполагате с трийсет секунди да освободите масата и да се преместите ето там, в ложата на съдебните заседатели. Господин Бриганс, бихте ли заели полагащото ви се място в съдебната зала?
— С радост, господин съдия.
— Всъщност нека направим десет минути почивка.
Ози Уолс имаше чувство за хумор. Зад сградата на съда бяха паркирали четири патрулни полицейски коли, снабдени с всички отличителни знаци, целите изписани с цифри и букви, накичени с антени и светлини. Когато събра хората си около двамата надменни адвокати в коридора, той бързо взе решение да бъдат откарани с един автомобил.
— Качете ги в моята кола — разпореди той.
— Ще ви съдя за това — заплаши Систрънк за десети път.
— Имаме адвокати — изстреля в отговор Ози.
— Ще ви осъдя до един, селяндури и смешници!
— Освен това нашите адвокати не са в ареста.
— Ще ви съдя пред федералния съд.
— Той ми е любимият.
Изтикаха Систрънк и Бъкли навън и ги напъхаха на задната седалка на големия кафяв форд на Ози. Дюма Лий и още цяла кохорта репортери щракаха с фотоапаратите си.
— Да ги поразходим тържествено — нареди Ози на хората си. — Светлини, без сирени.
Ози седна зад волана, запали двигателя и потегли съвсем бавно.
— Някога возил ли си се на задната седалка, Руфъс?
Бъкли отказа да отговаря. Снижи се колкото можа зад шерифа и се опитваше да наднича през прозореца, докато пъплеха по площада. На няма и метър до него Букър Систрънк седеше неудобно с ръце зад гърба и не спираше да нарежда:
— Засрамете се, да се държите така с чернокож събрат!
— Държа се по същия начин и с белия — отбеляза Ози.
— Нарушавате гражданските ми права.
— А вие нарушавате моите с дрънканиците си. Сега млъквайте, иначе ще ви затворя в подземието. Имаме си хубаво мазе. Виждал ли си го, Руфъс?
Руфъс и този път не отговори.
Обиколиха два пъти площада, после минаха на зигзаг няколко преки — Ози начело, следван от останалите коли. Ози даваше на Дюма време да обсади ареста и когато пристигнаха, репортерът вече щракаше с фотоапарата си. Систрънк и Бъкли бяха изведени от колата и бавно се насочиха към входа. Държаха се с тях като с всеки нов арестант — снимаха ги, снеха им отпечатъци и им зададоха стотици въпроси за протокола. Взеха всичките им вещи и им дадоха дрехи, с които да се преоблекат.
Четирийсет и пет минути след като бяха предизвикали яростта на почитаемия Рубън Атли, Букър Систрънк и Руфъс Бъкли, облечени с еднаквите гащеризони на окръжния арест — избелели оранжеви и с бели ленти на крачолите, — седнаха на ръба на металните легла и впериха очи в осеяната с черни петна течаща тоалетна, която се очакваше да ползват заедно. Един надзирател надникна през решетките на тясната им килия и попита:
— Да ви донеса нещо, момчета?
— Кога сервират обяда? — попита Руфъс.
След като Бост беше прокуден в ложата на съдебните заседатели, а колегите му тържествено заобикаляха площада, изслушването започна и приключи със светкавична бързина. Тъй като никой от присъстващите не поиска смяна на мястото на процеса или отвод на съдията, тези искания бяха отхвърлени. Искането Джейк Бриганс да бъде заменен от Руфъс Бъкли също беше отхвърлено съвсем лаконично. Съдия Атли удовлетвори искането за процес със съдебни заседатели и даде на страните деветдесет дни да приключат със събирането на информацията. Обясни пределно ясно, че случаят е от първостепенно значение за него и че няма да допусне процесът да се проточи. Помоли адвокатите да извадят графиците си и ги притисна да се съгласят процесът да започне на 3 април 1989 г., след почти пет месеца.
Трийсет минути по-късно той закри изслушването и напусна съдийското място. Зрителите се изправиха и зашумяха, а адвокатите се събраха и се опитаха да осмислят случилото се току-що. Стилман Ръш прошепна на Джейк:
— Май имаш късмет, че не си в ареста.
— Невероятно — отвърна Джейк. — Да отидем да посетим Бъкли, а?
— Може би по-късно.
Кендрик Бост поведе Лети и хората й към един ъгъл, където се опита да ги убеди, че всичко върви по план. Повечето, изглежда, бяха скептични. Той и бодигардът се отдалечиха при първа възможност и забързано прекосиха моравата пред съда. Качиха се в черния ролс-ройс — бодигардът се оказа и шофьор — и отпрашиха към ареста. Ози им съобщи, че съдията не разрешава посещения. Бост изруга и пое към Оксфорд, където се намираше най-близкото седалище на федералния съд.