Сянката на чинара [bg]

Лушън, който мразеше да прави каквото и да било рано сутрин, и то напълно основателно, изглеждаше учудващо свеж и с бистър поглед. Твърдеше, че пие по-малко и се движи повече, и със сигурност работеше по-усилено. Джейк все по-трудно можеше да избегне присъствието му в своята — тяхната — кантора.

— Не съм допускал, че ще дойде денят, когато ще видя как отвеждат Руфъс Бъкли с белезници — отбеляза Лушън.

— Беше страхотно, още ми е трудно да го повярвам — потвърди Джейк. — Ще се обадя на Дюма да питам мога ли да купя снимката, на която отвеждат Бъкли в ареста.

— Моля те, направи копие и на мен.

— Двайсет на двайсет и пет сантиметра, в рамка. Може да ги продавам.

Рокси се оказа принудена да се качи по стълбите, да влезе в кабинета на Джейк и да намери шефа си на балкона.

— Обади се шериф Уолс. Пътуват насам.

— Благодаря.

Джейк и Лушън побързаха да отидат отсреща и нямаше как да не забележат, че и други кантори се опразват, а адвокатите покрай площада изведнъж си намират работа в съда. Клетият Бъкли имаше толкова много врагове. Днес нямаше кой знае колко дела, но доста от въпросните врагове се навъртаха наоколо. Беше абсолютно очевидно, че са там само по една причина. Приставът призова за ред и съдия Атли енергично зае съдийското място. Кимна на помощник-шерифа и нареди:

— Доведете го.

Отвори се странична врата и Бъкли влезе без белезници на китките и глезените. Ако не броим наболата брада и несполучливата прическа, той изглеждаше почти като предишния ден. Съдия Атли беше проявил снизхождение и му беше позволил да се преоблече. Би било прекалено неловко да го развеждат напред-назад в арестантския гащеризон. С оглед на публикациите в сутрешните вестници съдия Атли не би допуснал служител на съда да бъде видян с такова облекло.

Нямаше и следа от Систрънк. Вратата се затвори и стана ясно, че той няма да участва.

— Насам, господин Бъкли — подкани го съдия Атли и му посочи място точно пред съдийското.

Бъкли се подчини и застана там — безпомощен и съвсем сам, унижен и смазан. Преглътна мъчително и погледна към съдията.

Съдия Атли бутна микрофона си настрани и каза тихо:

— Виждам, че сте оцелели след една нощ в нашия хубав арест.

— Да.

— Шериф Уолс добре ли се отнесе с вас?

— Да.

— Двамата с господин Систрънк успяхте ли да си отдъхнете?

— Не бих казал, че си отдъхнахме, господин съдия, но изкарахме някак нощта.

— Забелязвам, че сте тук сам. Някакви новини от господин Систрънк?

— О, да, той има много за казване, обаче не съм упълномощен да повтарям думите му. Надали ще помогне на случая му.