Червената лястовица [bg]

Шефът на отдел Т Юрий Насаренко стоеше пред кабинета на Егоров като крепостник, чакащ да бъде поканен в обора. Висок, длъгнест, макар и само на петдесет години, той носеше дебели телени очила, които бяха огънати и очукани от дългогодишното немарливо използване. Имаше голяма глава, изпъкнало чело, клепнали уши и ужасно лоши зъби дори и за руснак. Беше нервак, потрепваше и тръскаше глава, свиваше палци и докосваше ръкавите си като в някакво непрестанно марионетно шоу. Имаше голяма бенка вляво на брадичката, която Егоров използваше за фокус, когато говореше с него, за да не го гледа как целият се тресе и вибрира.

— Влез, Юрий. Благодаря ти, че дойде толкова бързо — каза Егоров, сякаш Насаренко имаше право на избор за срещи и срокове. — Заповядай, седни. Искаш ли цигара? — Насаренко седна, сви рамене, сключи ръце в скута си и сви много бързо палците си два пъти.

— Не, благодаря ви, Иван Димитриевич — каза Насаренко. Веждите му подскачаха нагоре и надолу и Егоров се фиксира на брадичката му.

— Юрий, искам да ти кажа, че ти вършиш изключително добра работа с информацията, която пристига относно американските космически кораби. Службата ни получава похвали на най-високо ниво за свършената досега работа — каза Егоров.

По точно засега той получаваше похвали за разработката.

— Много ми е приятно да го чуя, Иван Димитриевич — каза Насаренко. — Информацията действително е изключителна. Моите анализатори и аз сме много впечатлени от отличната концепция. — Насаренко погледна над бюрото към безстрастното лице на професионален борец на Егоров. — Разбира се, руските космически технологии несъмнено са равни на този проект — добави той с двойно подскачане на адамовата си ябълка, — но американският проект е забележителен.

— Съгласен съм — каза Егоров, запалвайки цигара. — Искам да ти кажа да продължаваш да работиш по твоите анализи и оценки, но също така искам и да те уведомя, че потокът на информация временно ще бъде прекъснат. Източникът, специалният източник, за който по разбираеми причини не мога да бъда по-подробен, има здравословни проблеми и трябва да замрази работата си за малко.

Егоров остави изречението да увисне във въздуха.

— Нищо сериозно, което да прекъсне информацията, надявам се? — попита Насаренко, навеждайки се напред в стола си. Десният му крак и коляното му леко вибрираха.

— И аз искрено се надявам — експанзивно каза Егоров. — Пристъп на херпес зостер би могъл да е доста изтощителен. Надявам се източникът ни скоро да се възстанови.

— Да, разбира се — каза Насаренко, — ние ще продължим с анализите си на съществуващата информация. Имаме повече от достатъчно данни, за да ни поддържат заети за известно време.

— Отлично — каза Егоров. — Знам, че мога да разчитам на теб да продължиш работата. — Той се изправи и изпрати Насаренко до вратата с ръка на потрепващото му рамо. — Придобиването на тази информация е важно, Юрий, но начинът, по който ще я използваме, е от решаващо значение. Ето тук именно е твоята роля. — Егоров стисна ръката му и остана да го гледа, докато вървеше по коридора към асансьорите. С глава на една страна, вървейки наклонен надясно, Насаренко приличаше на марионетката Петрушка в шоуто „Скоморох“, само че с отрязани конци.