Игри за милиарди [bg]

Хамилтън разтри слепоочията си. Шефовете му щяха да го убият. Шестмесечното забавяне щеше да е фатално във финансово отношение. Новите изпитания щяха да струват милиарди.

— Имам ли право да внеса възражение?

— Разбира се. Живеем в демократична страна.

— Как?

— Пишете на конгресмена си.

Ърл поиска гласуване с вдигане на ръце. Без възражения или коментари трийсет и петимата гласуваха „за“. Двайсет от тях неотдавна бяха получили тайнствени дарения за кампаниите за преизбирането им, на трима беше обещана помощ или подкрепа при гласуването на различни законопроекти или искания, а двама нови членове просто искаха да се харесат на председателя на комисията.

Изумително. Ърл успя да изиграе всичко това само срещу един милион долара. Вторият милион, предоставен от Капитол Груп за допълнителни разходи, разбира се, попадна в джобовете му. Демокрация в действие.

Ърл удари с чукчето и заседанието приключи. Мия остана на мястото си, без да обръща внимание на втурналата се към изхода шумна тълпа от конгресмени, персонал и журналисти и се престори, че чете някакъв документ, докато и последният член на комисията не затвори вратата след себе си.

После стана и се приближи до единия от операторите на Си-СПАН — едър мъж с голямо шкембе, който се навеждаше с усилие и събираше оборудването си, за да си тръгне.

— Съжалявам за безпокойството — каза тя зад гърба му. — Възможно ли е да получа копие от записа ви?

Той се занимаваше с някаква машина на пода. Дори не вдигна очи.

— Съжалявам, но не може.

— Опитайте с „да“.

— Записът не е мой, госпожо. Принадлежи на Си-СПАН.

— Ще има ли полза, ако ви покажа това? — попита тя и извади служебна карта. Той се обърна и я огледа: Мия, следовател, Служба за криминални разследвания към Пентагона. После му показа и служебната си значка.

— Съвсем истински са — увери го Мия. — Аз съм федерален агент.

— Какво става тук? — попита той и се вторачи в нея.

— Не е ваша работа — отговори тя и прочете името на табелката, окачена на врата му. — Слушай, Карл, моля те учтиво. Няма да е никакъв проблем да се върна със заповед.

— Не се опитвам да създавам проблеми.

Тя се усмихна леко, сякаш се извиняваше.

— Е, по дяволите, между нас казано, Карл, разследваме някои нередности във връзка с „Ди Ти четиристотин“.

— Разбирам.

— Вероятно не е нищо сериозно. Работим по слухове. Шефовете ми искат записа.