Шадоу стрийт 77 [bg]
- Автор: Кунц Дин Рэй
- Серия: Пендълтън #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 9786191502882
- Переводчик: Надя Боева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Шадоу стрийт 77 [bg]». Краткое содержание книги:
Бяха новодомци в „Пендълтън“, купиха апартамента едва преди десет месеца. Тази вечер уединението на сепарето в „Топърс“ им дойде добре, тъй като скоро разговорът се завъртя около съседите им в старото величествено имение.
Всичко започна с това, че докато келнерът ги водеше към масата им, мернаха Сайлъс Кинсли с някакъв мъж в другия край на преддверието да обличат палтата си, преди да излязат навън в бурята. Фирмата на Сайлъс се занимаваше с гражданско право, но откакто се беше пенсионирал преди пет години, беше техен личен адвокат. Обичаха Нора и тя им липсваше, както и на всички останали, и точно по време на една от обичайните им вечери у Кинсли решиха да продадат дома си в района Оук Гроув и да се преместят тук, на Шадоу Хил, в самото сърце на града.
Въпреки че заговориха за съседите си заради това, че видяха Сайлъс, не го обсъждаха дълго, той не даваше повод за клюки. Сайлъс беше очарователен и ексцентричността му се състоеше във вманиачаването му в историята на „Пендълтън“, което им се виждаше нормално и безобидно, особено в сравнение с интересите на непосредствения им съсед Филдинг Удел. Помежду си Шели и Мак наричаха Удел Малкото пиле или само Пилето за по-кратко. Тя подхвана:
— Излизам тази сутрин в коридора да взема вестника, а Пилето вече е там и събира гигантската си купчина вестници и списания. Пощальонът сигурно е влюбен в Пилето, още няколко години, и ще може да се пенсионира благодарение на този абонамент. Преди да съм успяла да грабна вестника и да се шмугна обратно вътре, Пилето пита дали знам какво става с безцветното пропадниче.
— Пак ли се престори, че имаш проблеми със слуха?
— Не възнамерявам да го правя отново. Той знае, че работим в радиото, а за това е нужен добър слух.
— Внезапна омаломощаваща сърдечна аритмия.
— Това е твоето извинение. Не би повярвал, че и двамата страдаме от подобно нещо на нашата млада възраст.
— В такъв случай знаеш ли какво става с безцветното пропадниче?
— Казах му, че познавам един-двама безцветни, но никой не е пропаднал.
— Любимата ми съпруга. Той какво отговори?
— Обясни, че безцветното пропадниче е обречено на изчезване и резултатите ще бъдат катастрофални.
— Винаги е така. А какво е безцветно пропадниче?
— Оказа се, че било растение. Тревопасните животни го обичат.
— Кравите?
— Крави, овце, кози, като нищо и Голямата стъпка.
— Голямата стъпка тревопасно животно ли е?
— Всеядно, значи хапва всичко — безцветно пропадниче, котки, малки деца.
— Имам теория за Голямата стъпка — съобщи Мак. — Наясно съм, че е донякъде спорна, но според нея Голямата стъпка не съществува.
— Радикално. Ще си извоюваш цели три часа в уикенд изданието на „Между два бряга“ на Иън Пънет.
— И в какво се изразява въпросната катастрофа?
— Очевидно има треви, които растат добре само сред безцветно пропадниче, а други — в среда, богата на полени от първите треви. Може и да бъркам, защото в онзи момент сериозно си мислех за самоубийство. В крайна сметка става въпрос за някаква биологична верижна реакция, която ще доведе до изчезването на хиляди видове треви.
— Какво ще засадим на моравата си?
— Нямаме морава в апартамента.
— Недей да мислиш само за себе си. Ами предградията?
— Щом няма да им се налага да косят моравата си — отвърна Шели, — ще имат повече време да слушат радио. Май не правиш обобщението от безцветното пропадниче към по-широката картина.
— Предполагам, че Пилето го е сторил пред теб.
— Беше така добър. Ако загубим тревите, ще загубим всички тревопасни животни. Това означава, че ще загубим основния си източник на месо, мляко, сирене, вълна, кожа, костно брашно и еленовите рога, които закачаме над камината в ловните хижи. Ще настъпи период на глад. И на некачествени обувки.
Мак отпи от виното си и подхвърли:
— Днес видях Мики Дайм в „Бътъруортс“.
— Това име никога не ми е звучало като за мъжки магазин.
— Имаха разпродажба на вратовръзки.
— Звучи ми като сос за гофрети.
— Цели рафтове вратовръзки. Забелязах Дайм, но той не ме видя.
Шели каза:
— Миличкият ми, умееш да си много неподвижен, когато се правиш на манекен.
— Той си пада по копринените вратовръзки. Но първо си избърсва ръцете с мокри кърпички.
За повече драматизъм тя чукна чашата си с вино с показалец.
— Точно както го видях да прави на щанда за плодове в магазина. Подуши ли кърпичката преди това?