Шадоу стрийт 77 [bg]

Мак и Шели Рийвс седяха на маса до прозореца в ресторанта с гледка към Шадоу Стрийт, където дъждът се изливаше на посребрени от фаровете на колите струи, а пешеходците, сгушени в облеклото си за лошо време, бързаха под подскачащи чадъри.

Бутилката добро каберне совиньон, свещите и високите облегалки на сепарето допринасяха за романтичната атмосфера, а Шели все още всеки ден пораждаше желание у Мак след двайсет и две години брак. По-важното беше, че с минаването на годините изпитваше все по-нежни чувства към нея; физическият аспект на любовта им не беше толкова важен, колкото емоционалната страна, макар да нямаше изгледи дружно да положат обет за въздържание. А в интелектуално отношение винаги си бяха пасвали идеално.

Сепаретата в „Топърс“ им бяха любимо място, защото им осигуряваха уединение, а персоналът и клиентелата се отнасяха с тях като към всекиго другиго, не като към знаменитости. Повече от двайсет години сутрешното им предаване „Закуска с Мак и Шели“ се радваше на най-висок сред местните радиостанции рейтинг в часовия пояс между шест и девет сутринта. В град със сравнително малък брой чернокожо население успехът им в този стеснен формат ги направи още по-популярни.

Подмамени в нова радиостанция с обещанието, че ще бъдат излъчвани в три щата, в момента се намираха в триседмична пауза, преди да започне новото им предаване, което всъщност щеше да е старото им предаване, основано на хумористични пасове помежду Мак и Шели, които бележеха не само отношенията им в ефир, но и в живота. През всичките тези години бяха ставали в четири часа сутринта пет дни в седмицата и си бяха лягали в осем вечерта. По време на настоящата пауза обаче бяха подивели. „Почти неукротими сме, опасно близо до момента, от който може да не успеем да се върнем към цивилизацията“, беше заявил Мак, когато оставаше буден до десет вечерта, а понякога дори до дванайсет, и спеше до шест, а веднъж чак до седем и десет.