Вятърните мелници на боговете [bg]
- Автор: Шелдон Сидни
- Год: 1993
- Язык: болгарский
- Год: Матекс
- Переводчик: Олга Дончева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вятърните мелници на боговете [bg]». Краткое содержание книги:
Дежурният офицер Санди Палънс седеше вътре зад една решетка. Когато Мери се зададе, той стана.
— Добър ден, госпожо посланик. С какво мога да ви помогна?
— Не, този път аз ще ви помогна.
Палънс я погледна озадачено:
— Госпожо?
— Разбрах, че сте изпращали телеграми без моя подпис. Това означава, че информацията в тях е невалидна.
Той веднага започна да се защитава:
— Ама съветниците ми казаха, че…
— Отсега нататък, ако някой ви накара да изпратите телеграма, на която моят подпис липсва, веднага трябва да я предадете лично на мен. Ясна ли съм?
От гласа й го побиха тръпки. Палънс си помисли: Значи повече няма да могат да си въртят игричките зад гърба й.
— Да, госпожо. Разбрах.
— Добре.
Мери се обърна и си тръгна. Тя знаеше, че станцията се използва от ЦРУ за изпращане на съобщения по тъй наречения „черен канал“. Нямаше никакъв начин да спре това. Чудеше се колко души от посолството бяха от ЦРУ и се питаше дали Майк Слейд й бе казал цялата истина или само част от нея. Имаше чувството, че е второто.
Вечерта Мери си записа случилото се през деня и нахвърли задачите за следващия ден. Остави написаното върху нощното си шкафче. Сутринта влезе в банята да вземе душ. Когато се облече, взе листата. Бяха разбъркани. Може да си абсолютно сигурна, че в посолството и в резиденцията има шпиони.
Мери постоя замислена за момент.
На закуска тя, Бет и Тим бяха сами в трапезарията. Мери каза доста високо:
— Румънците са чудесен народ. Но имам чувството, че са доста назад от Съединените щати в някои отношения. Знаете ли, че много от апартаментите, в които живеят служителите в посолството, нямат парно отопление и вода и тоалетните им не работят?
Бет и Тим я погледнаха с учудване.
— Мисля, че трябва да научим тези хора как да оправят тия неща.
На следващата сутрин Джери Дейвис каза:
— Не зная какво сте направили, но из апартаментите ни щъкат работници и оправят всичко повредено.
Мери се усмихна.
— Трябва просто да им говорите вежливо.
В края на едно от заседанията на персонала Майк Слейд й каза:
— Трябва да уважите с посещението си доста посолства. Добре ще е да започнете от днес.
Тя се отвращаваше от тона му. А и това съвсем не беше негова работа. Началник на протокола бе Хариет Кругър, но тя днес отсъстваше.
Майк продължи:
— Важно е да правите своите посещения според приоритета на посолствата. Най-важно…
— … е съветското посолство. Знам това.
— Бих ви посъветвал да…
— Господин Слейд, ако ми е необходима вашата помощ във връзка с работата ми тук, ще ви потърся.
Майк въздъхна дълбоко:
— Добре — и се изправи. — Както желаете, госпожо посланик.
След визитата й в съветското посолство целият й ден премина в разговори с един сенатор от Ню Йорк, който се интересуваше от вътрешната информация относно дисидентите, и със съветника по селскостопанските въпроси.
Тъкмо когато се канеше да си тръгне от кабинета, й звънна Дороти Стоун:
— Търсят ви спешно по телефона, госпожо посланик. Джеймс Стикли от Вашингтон.
Мери вдигна телефона.
— Да, господин Стикли.
Гласът на Стикли прогърмя от другата страна на линията:
— Бихте ли ми обяснили, за бога, какво правите?
— Аз… не знам какво имате предвид.
— Очевидно не знаете. Държавният секретар току-що получи официален протест от посланика на Габон относно вашето поведение.
— Един момент, ако обичате — отговори Мери. — Има някаква грешка. Та аз дори не съм разговаряла с посланика на Габон.
— Точно така — отсече Стикли. — Но сте разговаряли с посланика на Съветския съюз.
— Да, така е. Тази сутрин направих официалното си посещение, което се изисква от дипломатическия протокол.