Кестеновия човек [bg]
- Автор: Свейструп Сорен
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Емас
- ISBN: 9789543574452
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Кестеновия човек [bg]». Краткое содержание книги:
Шумът около аферата Кристин Хартунг най-накрая утихна около полунощ, когато дойде време за най-скучните телевизионни сериали. Оптимизмът и вълнението, които бяха обхванали Тулин по пътя от Кристианшаун, постепенно отстъпиха на съмненията. Колко сигурни могат да бъдат, че Джеси Квиум е следващата жертва? Че престъпникът е избрал нея? Тя чува как Тим Янсен убива времето, шегувайки се по своя тъп начин по радиото и до известна степен оправдава поведението му. Той разбира се, е глупак, но ако бъркаха, това би означавало, наред с други неща, че са безкрайно далеч от приключването на разследването. След като погледна часа на мобилния си, Ная, както бе уговорено, изключва светлината в хола, но преди да седне отново на стола, Хес и звъни.
— Всичко наред ли е?
— Да.
Струва й се, че той се е успокоил донякъде. Те обсъждат ситуацията и въпреки че Хес не прави дори намек по въпроса, Тулин чувства, че все още е в готовност. Във всеки случай, в по-голяма степен от нея.
— Не се тревожете за шегите на Янсен, — казва Ная, и сама се изненада от себе си.
— Благодаря. Не се притеснявам.
— Той се хвали, че е решил случая с Хартунг, откакто работя в отдела. И фактът, че вие, а сега и журналистите се съмнявате в това, за него е като че го са го застреляли в стомаха с пушка.
— Казвате го така, сякаш сама искате да го застреляте в стомаха.
Тулин се усмихва. Преди да отговори, тонът на Хес внезапно се променя.
— Изглежда, че започва. Превключете към радиото.
— Какво става?
— Включете радиото. По-бързо.
Връзката прекъсва.
Ная спуска мобилния си телефон надолу и наднича в мрака. И по някаква причина една мисъл внезапно я завладя, че всъщност е сама.
Глава 72
Хес замръзва на прозореца. Знае, че не се вижда от улицата, но все още стои неподвижно. На около сто метра разстояние млада двойка се появява в края на сградата на Квиум с велосипедно ремарке за деца. Те отвориха вратата към мазето, където се намира паркингът за велосипеди, и изчезнаха в стаята. Хидравличната врата започва бавно да се затваря и тогава Хес забелязва известно движение в тъмнината на съседната сграда. Може би това беше порив на вятъра, който разклати клоните на дърветата? Не, движението се повтаря. Една фигура се втурна към входа на мазето и успя да се вмъкне вътре, преди вратата да се затвори. Хес взема уоки-токито:
— Може би гостът е тук. Източната врата. Приемам.
— Видяхме. Приемам.
Хес знае, че е в края на сградата, въпреки че никога не е бил там. Подземен коридор води до вратата към зоната за паркиране на велосипеди и по-нататък към стълби и асансьор, откъдето можете да се получи достъп до етажите.
Хес напуска наблюдателния си пост, излиза от входа и затваря вратата след себе си. Но не отива в двора, а слиза по стълбите към мазето. Светлината не се включва, и вади фенерче от джоба си. Той внимателно бе проучил схемата на комплекса и знае къде да продължи по-нататък. Осветявайки пътя пред себе си, Хес тича по подземния коридор, водещ към сградата на Квиум под двора. На около петдесет метра до сградата и вече съвсем близо до тежката метална врата на входа на Квиум, той чува по радиото, че асансьорът е зает от двойката, която влезе в сградата с велосипедното ремарке за деца.
— Вероятно има непознат човек на входа, но светлината
по стълбите не се включи, така че не сме сигурни. Приемам.
— Трябва да огледаме целия вход. Да започнем сега, отговаря Хес.
— Но ние дори не знаем…
Марк прекъсва връзката. Бяха пропуснали това. Непознатият, очевидно, е минал през тревата и те не го бяха предвидили. На Хес му минава през ум, че няма да се изненада, ако виновникът се качи по въжето от покрива или скочи от шахтата. Да, всичко друго, но не и през входа. Марк сваля предпазителя на пистолета и докато металната врата бавно се затваря зад него, той вече е на площадката на първия етаж.