Фурията на Първия лорд [bg]

Втора двойка пазачи го завлякоха в полезрението на Исана. Те дръпнаха качулката от главата му и го хвърлиха на пода на пещерата. Исана видя, че е претърпял няколко ожулвания и натъртвания и почувства физическа болка в сърцето си, когато видя синините и кръвта, макар видимо той да нямаше фатални наранявания. Дишаше, но това не означаваше, че е в безопасност. Можеше да има вътрешен кръвоизлив и да умре дори сега, докато го гледа.

Съвсем несъзнателно тя рязко се надигна в опит да се приближи до Арарис. Пазачите й брутално я събориха на пода и притиснаха скулата й в кроача.

Унизителна беше лекотата, с която я лишаваха от избор. Усети как гневът пламва в нея, прераствайки в желание да призове Рил и да отвърне на удара. Но тя потисна импулса. Сега не беше в състояние да се противопостави на силата им. Докато не й се открие по-голям шанс… докато на двамата с Арарис не се открие по-голям шанс за бягство, най-разумно беше да не се съпротивлява.

— Моля ви! — възкликна тя. — Моля ви, позволете ми да се погрижа за него!

Стъпки, омекотени от кроача, се приближиха към нея. Исана вдигна глава достатъчно, за да види босите крака на млада жена. Кожата й беше бледа, почти блестеше. Ноктите на краката й бяха къси и с лъскаво зелено-черното на вордския хитин.

— Пуснете я — тихо каза кралицата.

Мъжете, които задържаха Исана на пода, веднага се отдръпнаха.

Исана не искаше да поглежда нагоре — но щеше да изглежда някак съвсем по детски, ако не го направи, все едно е твърде уплашена, за да вдигне лицето си от възглавницата. Затова тя се отблъсна от пода, но само колкото да седне на пети, опита се да оправи скъсаната си рокля и да успокои опънатите си нерви, след което вдигна поглед.

Исана беше прочела писмата на Тави, описващи вордската кралица, с която се беше сблъскал в подземията на разрушения град Алера Империя, беше разговаряла и с Амара относно собствения й опит със създанието. Беше очаквала бледата кожа и странните тъмни очи. Беше очаквала смущаващата смесица от извънземно излъчване и съвсем човешкия облик. Очаквала беше също, че тя ще има притеснителна прилика с маратското момиче Кайтай. Това, което изобщо не беше очаквала, беше да се появи болезнено познато лице със скосените очи и екзотичната красота на Кайтай. Въпреки че кралицата приличаше на Кайтай, те не бяха еднакви. Имаше фино смесване на чертите на лицето й, така както лицата на родителите се съчетаваха в чертите на тяхното дете. Другото лице, оставило следи в чертите на кралицата, Тави никога не беше виждал — това на леля му, сестрата на Исана, която беше починала в нощта на раждането му. Алия.

Исана видя чертите на по-малката си сестра във вордската кралица, но приглушени, едва забележими — като камък, легнал тихо под снежно одеяло. Сърцето я заболя. След толкова много години тя все още чувстваше загубата на Алия, все още си спомняше момента на ужасното осъзнаване, което я сполетя, докато се взираше в отпуснатата купчина кални крайници и дрипаво облекло на студения каменен под на малката пещера.