Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
„А пък Детуинг е връхната точка в развитието на света, така ли? И той наистина ще стане, ако всички вие продължавате само да седите и да си мечтаете!“
Крилата се свиха:
„Недей да споменаваш този отстъпник!“
Крас я притисна:
„Защо, Господарке на сънищата? Кошмари ли ти причинява?“
Чертите на Изера изразиха нескрит ужас:
„Никога вече няма да вляза в неговите сънища. Вероятно е по-страховит, докато спи, отколкото когато е буден“.
Изпадналият в затруднение магьосник дори не се опита да разбере последното. Единственото, което го интересуваше, бе, че никоя от тези велики сили не можеше да събере необходимата смелост, за да се съпротивлява. Наистина, благодарение на Демонична душа те бяха загубили частица от същността си, но все още притежаваха невъобразима мощ. Обаче явно и тримата смятаха, че епохата на дракона е отминала и не си струва трудът да се измъкнат от самоналожения си унес, дори да бе възможно да променят бъдещето.
„Изера, знам, че ти и твоите слуги продължавате да се движите сред по-младите раси. Знам, че продължаваш да влияеш на сънищата на хора, елфи и…“
„До един момент, Кориалстраз! Дори моето господство си има граници!“
„Тогава ти все още не си се отрекла от света, не е ли тъй? За разлика от Малигос и Ноздорму, ти не се криеш зад лудостта или сред реликвите от миналите времена! В края на краищата сънищата не са ли част от бъдещето?“
„Точно както и от миналото — не е зле да запомниш това!“
Неясният образ на жена от човешката раса с новородено бебе на ръце мина покрай него. Мимолетната картина на малко момче, водещо епична битка с наивните чудовища на собственото му въображение, примигваше и изчезваше пред очите на магьосника. Той се вгледа в различните сънища, които се оформяха и разсейваха около него. Имаше както мрачни, така и радостни видения, но това бе нещо обичайно — съществуваше баланс.
Но в съзнанието му продължаващият плен на неговата кралица и решимостта на Детуинг да отвоюва света от по-младите раси нарушаваха този баланс. Нямаше да има повече сънища, нямаше да има и надежда, ако това не бъдеше поправено.
„Със или без твоята помощ, Изера, аз ще продължа. Длъжен съм!“
„Определено си свободен да постъпиш така…“ — Фигурата на дракона на сънищата потрепна.
Крас й обърна гръб, пренебрегвайки неясните образи, които се разпръсваха около него.
„Тогава или ме върни в моето убежище, или ме захвърли в бездната! Може би ще е най-добре да не съм жив, за да видя съдбата на света… и това, което ще се случи с моята кралица!“
Той очакваше Изера да го запрати право в обятията на забвението, за да му попречи да й опява повече за своята Алекстраза. Вместо това почувства нежно, почти колебливо докосване по рамото си.
Крас се обърна и видя пред себе си една стройна и бледа жена, прекрасна, но безплътна. Тя бе облечена в свободна роба от бледозелен воал, прикриващ очертанията на тялото й. В известно отношение тя му напомняше за неговата кралица… и същевременно не й приличаше.
Очите на жената бяха затворени.
„Горкичкият борещ се Кориалстраз. — Устните й не се движеха, но Крас позна, че гласът е на Изера. Умислено изражение се появи на бледото й лице. — Ти би направил всичко за нея“.
Магьосникът не разбра защо тя си правеше труда да повтаря нещо, което и двамата знаеха отлично. Отново обърна гръб на Господарката на сънищата и потърси пътека, по която да се измъкне от това въображаемо царство.
„Не си тръгвай още, Кориалстраз“.
„Защо не?“ — запита той, докато се обръщаше към нея.
Изера го гледаше с широко отворени очи. Крас замръзна, защото бе невъзможно да се откъсне от погледа й. Това бяха очите на всеки един, когото бе познавал, когото бе обичал. Това бяха очи, които го познаваха, познаваха го като дланта на ръката си. Те бяха сини, зелени, червени, черни, златни — всеки цвят, който можеха да бъдат очите.
Бяха дори неговите собствени очи.
„Ще обмисля всичко, което ми каза“.
Той не вярваше на ушите си.
„Ще го…“
Тя вдигна ръка и го прекъсна.
„Ще обмисля всичко, което ми каза. Нито повече, нито по-малко — засега“.
„И… и ако откриеш, че си съгласна с мен?“
„Тогава ще се постарая да убедя Малигос и Ноздорму в правотата на мисията ти… но от тяхно име не мога да обещая нищо, дори след като говоря с тях“.
Това бе повече, отколкото Крас бе получавал до този момент — дори повече отколкото се бе надявал, че може да получи. Вече имаше поне някаква надежда и можеше да продължи своята битка.