Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
Ронин премигна на няколко пъти, докато се убеди, че очите му не го лъжат. Със закъснение си спомни битката срещу бронираните нощни елфи — когато Крас се беше оказал учудващо слаб, а той самият бе постигна неща, на които не мислеше, че е способен.
Ала радостта от невероятната победа изчезна без следа, когато гърбът му се разкъса в ужасна агония. Усети как нещо го разкъсва отвътре, сякаш бе засмукана самата му душа…
Засмукана?
Въпреки смразяващата болка Ронин разбра какво се случва. Друг адски звяр незабелязано се беше появил изотзад и търсеше магия, с която да закуси.
Човекът си спомняше с ужасяваща острота какво се случва с хванатите по този начин магьосници. Помнеше ужасяващите черупки, донесени в Даларан, за да бъдат изследвани.
И сега щеше да се превърне в точно такава изсушена обвивка…
През мъглата на ужаса смътно дочу гласовете на орка и елфа. Страхът му за самия него включи и тях. С това, което изсмукваше от него, адският звяр щеше да е достоен противник и на двамата.
Да избяга… Само това искаше Ронин. Където и да е…
И тогава болката се стопи, заменена от тежка, но успокояваща вкочаненост, която се разля по цялото му тяло и угаси пожара като прилив. Ронин прие промяната с благодарност и остави безчувствеността да го обгърне изцяло…
Да го погълне.
Не за първи път Тиранде се промъкваше през тихите коридори на огромния храм — покрай безбройните спални на спящите послушници, стаите за медитация и местата за обществена молитва — и се насочи към прозореца близо до главния вход. Яркото слънце почти я заслепи, но тя се насили да огледа празния площад навън, търсейки нещо, което все пак вероятно нямаше да види.
Едва бе погледнала навън, когато дрънченето на метал я предупреди за приближаващ страж. Суровото изражение на другата елфа се смекчи, когато разпозна коя е:
— Пак ти! Сестра Тиранде, наистина трябва да останеш в стаята си и да поспиш малко. Не си почивала от дни, а сега се излагаш и на риск. Приятелят ти ще се оправи. Сигурна съм.
Стражът имаше предвид Илидан, за който Тиранде също се безпокоеше, но това, от което послушницата наистина се страхуваше, бе приятелят й да се завърне, водейки след себе си безпомощния орк и собствения си брат като затворници. Не вярваше, че близнакът на Малфурион би го предал, но ако лорд Рейвънкрест заловеше двете си жертви, какво можеше да направи Илидан?
— Съжалявам… Просто не мога да затворя очи, сестро. Моля те, прости ми.
Пазачката се усмихна съчувствено:
— Надявам се той да осъзнава колко силно те е грижа за него. Времето за твоя избор бързо приближава, нали?
Думите й смутиха Тиранде повече, отколкото показваше. Мислите и действията й откак тримата бяха освободили Броксигар бяха показали ясно накъде клонят предпочитанията й, ала тя все още не искаше да вземе окончателното решение. Не, тревогите й бяха породени просто от обичта на един приятел от детинството към другия.
Така поне беше на теория…
Изведнъж чуха дрънченето на метал и съсък на нощни саблезъби. Тиранде веднага се хвърли покрай стреснатата женя и се насочи към стълбите на храма.
Групата на лорд Рейвънкрест, която точно влизаше в площада, изглеждаше доста очукана. Самият благородник май беше в добро настроение и сякаш бе доволен от нещо, ала много от войните му имаха по-мрачен вид и непрекъснато се споглеждаха, все едно споделяха някаква тайна.
Нямаше следа нито от Малфурион, нито от Броксигар.
Отдясно на самия лорд Рейвънкрест, Илидан яздеше горд и високо изправен. Изглеждаше най-доволен от цялата група и ако това задоволство произлизаше от спасяването на брат му от залавяне, Тиранде не можеше да го обвинява за него.
Без да осъзнава какво прави, младата жрица пристъпи на улицата. Присъствието й улови вниманието на лорд Рейвънкрест и той се усмихна мило, махайки на Илидан. Брадатият командир прошепна нещо на ухото на брата на Малфурион, а после вдигна ръка заповедно.
Войниците спряха. Илидан и Рейвънкрест насочиха пантерите си към нея.
— И ако това не е най-прекрасната от слугините на Майката Луна! — обяви командирът. — Чудесно е, че чакаш завръщането ни, въпреки късния час! — Той погледна към Илидан, който изглеждаше притеснен. — Много мило, не мислиш ли?
— Да, господарю…