Ханибал - врагът на Рим

Атия продължи да чете с по-голям интерес.

— Пише най-вече за отговора на Републиката на действията на Ханибал. Минуциите и техните съюзници работят неуморно за подготовка за война. Флак се надява да стане трибун на някой от новите легиони. И най-важното, новите консули Тиберий Семпроний Лонг и Публий Корнелий Сципион са получили съответно провинциите Сицилия и Африка и Иберия. Задачата на първия е да атакува Картаген, а на втория да излезе срещу Ханибал и да го разгроми. Баща ти е доволен, че той и Флак ще служат под командването на Публий.

— Защото цялата слава ще бъде за войската, която победи Ханибал — предположи Аврелия. Понякога ѝ се искаше да се беше родила момче, за да може също да отиде на война.

— Всички мъже са еднакви. А ние оставаме да ги чакаме и да се безпокоим — въздъхна майка ѝ. — Да се молим боговете да ни ги върнат и двамата живи и здрави.

Ханон изобщо не хареса чутото. Тъкмо обратното. „Проклети вонящи римляни“, горчиво си помисли той. В Картаген нямаше способни генерали и това означаваше, че Сенатът ще отзове Ханибал да защитава града и по този начин ще сложи край на плановете му за нахлуване в Италия. Заминаването му щеше да остави Иберия, най-богатата колония на Картаген, на милостта на римските нашественици. Пръстите му се свиха силно около дръжката на метлата. Войната изглеждаше приключила преди да е започнала.

Аврелия се намръщи.

— Подобно нападение срещу Картаген почти се е увенчало с успех при предишната война, нали?

— Да. И баща ти казва, че каквито и да са качествата на Ханибал, Рим ще бъде крайният победител. Нямаме причина да смятаме, че решимостта на картагенците е по-силна, отколкото преди двайсет години.

Настроението на Ханон стана още по-мрачно. Фабриций беше прав. Опитът на родния му град с преките нападения не можеше да се нарече славен. Разбира се, завръщането на Ханибал щеше да промени много нещата, но дали това щеше да е достатъчно? Войската му нямаше да е с него; дори Рим да не контролираше морето, генералът просто не разполагаше с достатъчно кораби за прехвърлянето на десетки хиляди войници обратно в Африка.

Точно тогава се появи Квинт, който моментално видя Аврелия и майка си с писмото.

— От татко ли е?

— Да — отвърна Атия.

— Какво пише? — развълнувано попита той. — Сенатът решил ли е как да действа?

— Решил е да атакува едновременно Картаген и Иберия — отвърна Атия.

— Фантастична идея! Изобщо няма да разберат какво ще им се стовари на главите — извика Квинт. — Къде ще пратят татко?

— В Иберия. Заедно с Флак — каза Атия.

— Какво друго?

Атия му подаде пергамента.

— Прочети сам. Тук животът продължава и трябва да говоря с Юлий какво трябва да се купи от Капуа. — И мина покрай Ханон, без да го погледне.

Гневът на Ханон кристализира. Каквито и дългове да имаше, време беше да избяга. Картаген щеше да има нужда от всеки меч. Нищо друго нямаше значение. „Ами Суни“? попита съвестта му. „Нямам представа къде е той“, отчаяно си помисли Ханон. Какви бяха шансовете му да го намери?