Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
Като се заели със земеделие и животновъдство, хората не само променили гените на пшеницата и на добитъка. Те променили и собствените си гени. Една последвала иновация много ясно показва как гените и културата са еволюирали заедно. Това е млекодобивът, изобретен за пръв път преди около 8000 години. Хората вече били одомашнили добитък и започнали да доят мляко. Сблъскали се обаче с проблем: кравето мляко било отлична храна за малки деца, но възрастните човешки същества, както и всички възрастни бозайници, не можели да усвояват лактозата, основната захар в млякото. Генът за производство на лактаза бил програмиран да се изключва при отбиването на кърмачето, когато ензимът вече не бил нужен. Млякото пак било вкусна и хранителна напитка за възрастните, тъй като е богато на протеини и мазнини, но лактозата не можело да бъде разградена, така че хората смятали суровото мляко за не особено добра храна, причиняваща газове. Така е и при много хора, произлизащи от култури, които рядко употребяват млечни продукти. По-добре било да го правят на сирене, понеже така лактозата първо се разграждала от бактериите.
Но един ден се родил мутант, при който генът не се изключил при отбиването от сученето. Той или тя извличал много повече ползи от пиенето на мляко, израснал силен и здрав и имал повече деца от другите хора. Неговите или нейните гени започнали да доминират в населението. Тези „толерантни към лактозата“ мутации станали често срещани в няколко различни места по света в Евразия и Африка, като винаги съвпадали почти напълно с одомашняването на добитъка и доенето му за мляко. Но е очевидно, че именно добиването на мляко за храна е довело до генетичната промяна, а не обратното. Генетичната иновация при хората била неизбежно следствие от културната иновация.
Изобретяването на кучето
Далеч преди земеделието да бъде изобретено, човешките същества направили ключова иновация, която променила сполуката им: кучето. Това е първото одомашнено животно, превър-нало се в екологичен спътник на хората по целия свят, ходи на лов с тях с взаимна изгода, а по-късно е селектирано за огромно разнообразие от специализирани роли. Кой е направил тази иновация, кога и къде? Одомашняването на кучето се е случило в Евразия. Знаем го, понеже кучетата са най-тясно свързани с евразийските вълци и били одомашнени, преди хората да се преместят към Америките. Кучетата стигнали до Австралия с една вълна заселници, вероятно не с първата, и подивели отново като динго.
Датата на одомашняването на кучето наскоро беше определена малко по-точно благодарение на генетиката и се оказа по-назад във времето, отколкото се очакваше. Кришна Веерама, генетик от университета „Стоуни Брук“ в Ню Йорк, анализира ДНК от три древни останки от кучета отпреди 4700–7000 години и сравни резултатите с ДНК последователността на 5649 съвременни кучета и вълци. Екипът му публикува заключението си през 2017 г., а то е, че кучетата са произлезли от вълците преди около 40 000 години, а впоследствие са се разделили на два клона (източен и западен) в кучешкото семейно дърво преди около 20 000 години: китайските селски кучета са генетично различни от европейските породи от този момент насам. Това показва, че одомашняването се е случило само веднъж, и то между 20 000 и 40 000 години. Възможно е да е станало в Западна Европа, в Югоизточна Азия или някъде по средата.
ДНК от вълк, умрял преди 35 000 години в Северен Сибир, вече подсказа, че по онова време вълците вече са се различавали от кучетата. Ето защо излиза, че някъде преди последния ледников максимум, но през доста по-студен период от днешния, хората от Евразийския материк някак си станали приятели с дивите вълци и ги превърнали в полезни инструменти.