Кралят на моста
- Автор: Джаксън Даниел Л.
- Серия: Кралството на моста #1
- Год: 2022
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-27-2688-3
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на моста». Краткое содержание книги:
— Ваше Величество — каза тя и сърцето му спря. — Извинете за закъснението. Предвид естеството на отношенията между южните кралства Южен пост изисква цялото ми внимание.
— Няма нищо. — Той се опита да осмисли вероятността разривът им никога да не се изглади. — Имаме време.
Ана обърна поглед нагоре и поклати глава.
— Не съм сигурна.
Когато двамата с Ана влязоха в двореца, вътре цареше тишина. Всички, чиято работа не изискваше да бъдат там, бяха излезли, а онези, чиято работа изискваше да са тук, бяха заети. От това се пораждаше един особен звук, сякаш отсъствието на хора променяше сградата, караше стъпките да кънтят и гласовете да отекват между стените.
Не че на някого от двама им му се говореше.
Арен сви по коридора и видя Лара, седнала на тапицирана пейка пред съвещателната зала, изпънала рамене и приковала поглед в дебелата врата. Беше облечена в копринена рокля в сини и зелени нюанси, а косата й бе сплетена на плитка, обрамчваща главата й като корона, и разкриваща дългата й шия. Краката й бяха обути в сандали с високи токчета от кожа, инкрустирана с лазурит. Той дори от разстояние виждаше златистия прах по бузите и веждите й.
— Виждам, че не се е отказала от скъпия си вкус — измърмори Ана.
Лара не се беше отказала и Арен й угаждаше, само че не по причините, които подозираше сестра му. Лара би се отказала от лукса и би се сляла с народа до такава степен, че всички да забравят, че не се е родила сред тях, но и двамата с Арен разбираха колко е важно народът да не забравя, че тя е маридринийка. Разбираха колко е важно да я заобичат именно като маридринийка, което вече бе станало.
Когато ги видя, Лара се изправи и щом се обърна към тях, Арен чу как дъхът на Ана секва. Беше се втренчила в скъпоценните камъни около шията на Лара, в огърлицата от изумруди и черни диаманти, принадлежала на майка им.
— Как можа? — Думите прозвучаха като съскане между стиснатите й зъби. — Толкова други неща можеше да й дадеш, защо й даде това?
— Защото Лара е кралица. И аз я обичам.
В очите на сестра му проблеснаха стотици възможни отговори, но тя не изказа никой от тях. Само се поклони на Лара.
— Радвам се да ви видя в добро здраве, Ваше Величество. — После тя извади ключа, който символизираше положението й на командир, отключи вратата към залата и влезе.
— Казах ти, че трябваше да поговориш с нея. — Лара опря ръце на хълбоците си и поклати бавно съвършената си глава. — А ти я зашлеви в лицето с всичко, което не иска да вижда, и очакваше да стисне зъби и да се примири.
Арен бързо прекоси пространството, което ги делеше, и я взе в обятията си. Ръцете й се увиха около шията му.
— Защо винаги се оказваш права? — попита той, затвори очи и я целуна по гърлото.
— Не съм права винаги. Просто ти твърде често бъркаш.
Той се засмя и усети част от напрежението му да изчезва, но за кратко, защото следващите думи на Лара бяха:
— Твърде рано е, Арен. Нека да повикам Джор.
— Не. Ти си кралица на Итикана и това те прави мой заместник-командир. Винаги е било така и ако взема със себе си Джор, командирите на стражата ще решат, че не те смятам за способна. Че не ти вярвам. Това ще развали всичко, което постигнахме, откакто дойдохме в Еранал.
— Доколкото на тях им е известно, аз наистина съм неспособна.
— Аз знам, че не е така. — И бе единственият. Миналото на Лара, обучението й, смъртоносните й способности бяха тайна, която Арен пазеше от всички. И щеше да продължи да я пази, за да опази и жена си, и нестабилния мир, чийто символ бе бракът им. — Освен това за управлението на едно кралство трябват и други неща освен бойни умения.
— Тук става дума за среща на съвета преди Прилива на войната — каза тя през зъби, а очите й пробягаха по коридора, за да се увери, че са сами. — Единственото, което е нужно, са бойните умения. Ще извикам Джор.
Арен поклати глава.
— Ти си единствената, която знае точно какъв е залогът. — Той опря чело в нейното. — Имам нужда да си до мен.
И преди тя да продължи да спори, Арен отключи вратата и въведе Лара във военния съвет на Итикана.
37. ЛАРА
АРЕН ПУСНА РЪКАТА Й ВЕДНАГА КОГАТО влязоха. Интимността, нажежила пространството помежду им допреди секунди, сега бе изчезнала. И бе заменена от нещо съвсем различно.
Тук те не бяха съпруг и съпруга. Не бяха крал и кралица на Итикана. В тази зала Арен бе командир на Среден пост, а тя — неговата заместничка. Лара инстинктивно изопна рамене като него и огледа помещението със същия мрачен поглед, докато го следваше към издигнатия на подиум модел на Среден пост, част от огромна триизмерна карта на Итикана. Единствената съществуваща карта на Итикана.
В тази зала не се допускаше никой друг освен командирите на стражата и техните заместници. Дори слугите нямаха право да влизат, за да изчистят — самите командири се справяха с тази работа с присъщата на всички итиканци експедитивност. Присъствието на Лара, една маридринийка, в тази зала нямаше прецедент — факт, който се изясни, когато всички глави се завъртяха към нея с разширени от шок очи.
— Къде е Джор? — Гласът на Ана проряза тишината от мястото й до макета на Южен пост. Ръката й бе положена собственически върху острова.
— На долния етаж. — Гласът на Арен бе отсечен, макар Лара да подозираше, че е по-скоро от нерви, отколкото от раздразнение.
Беше очаквал, че правото й да присъства на срещата ще бъде оспорено.
— Командире, може би е редно да обсъдим дали присъствието на Нейно Величество тук е уместно — каза Мара. Което не беше изненадващо. Тази жена нескрито изразяваше неприязънта си към Лара, когато се появеше в Еранал, и почти не й проговаряше, ако се срещнеха.
Арен изгледа хладно командира на Северен пост.
— Всеки от нас избира заместника си. Изборът не се подлага на съмнение. — Той кимна към Астер, когото Мара бе избрала за свой заместник след уволнението му от поста на командир на Кестарк. — Освен ако не искаш да променим протокола?
Мара вдигна отбранително ръце.
— Просто си помислих, че ще изберете за свой заместник някого с повече опит. Емра — тя посочи младия командир на Кестарк — избра заместник на възраст, която да компенсира нейната младост.
Емра бе избрала за заместник майка си — корав воин, когото Лара много харесваше. Сега жената извъртя очи, докато дъщеря й казваше:
— Избрах човек, на когото вярвам.
Малък жест на солидарност, но облекчението, предизвикано от думите на младата жена, мигновено изчезна, когато Ана попита:
— И откога не вярваш на Джор?