Кралят на моста

— Рубини — отвърна Астер. — Само че в Амарид няма мини, което значи, че вероятно е само слух.

Пръстите на Лара се плъзнаха към ножа на колана й и опипаха червените камъни, с които бе инкрустирана дръжката.

— Не се интересувам от слухове — заяви Арен. — Интересувам се от факти. Открийте как Амарид е платил за корабите. Ако са се съюзили с някого, искам да знам кой е. И какви са намеренията им.

Той махна с ръка на Мара да продължи, но умът на Лара остана съсредоточен върху корабите. Върху мисълта, че извън Амарид може да има някой, който е заинтересуван от финансирането на още нашествия срещу Итикана.

— … значително увеличен внос на определени маридринийски стоки в Амарид. — Думите на Мара привлякоха вниманието на Лара.

— Какви стоки?

Мара доби раздразнен вид.

— Най-вече евтино вино.

— Защо внасят маридринийско вино, при положение че в Амарид се произвеждат най-добрите вина и страната е известна по цял свят с избите си?

— Очевидно някои амаридийци харесват пълна с утайка помия — сряза я Мара. — Да продължим нататък.

— Овладейте се, командире — каза студено Арен.

По-възрастната жена разпери безпомощно ръце.

— Предполагам, че маридринийците продават каквото могат, за да си купят необходимото — отбелязах увеличения внос само защото е необичаен и представлява пазар, от който в бъдеще можем да се възползваме.

— Не беше голяма доставка — прекъсна я Ана. — Таксите ни биха изяли половината печалба от голяма доставка с толкова евтино вино. Взех една каса и я добавих към припасите за Среден пост.

Сърцето на Лара бумтеше в ушите й — пред очите й затанцува образът на бутилката маридринийско вино в убежището, в която бяха открили контрабандния рубин, сега прибран в кутията й за бижута на Среден пост. Какъв по-добър начин за контрабандно пренасяне на скъпоценни камъни от скриването им в евтино вино, което итиканците нямаше да докоснат и едва ли биха забелязали, ако Ана не беше решила да се пошегува? Лара не можа да прецени дали Арен е направил връзката — той внимаваше да не издава емоциите си.

— Може ли да продължа? — попита Мара и когато Арен кимна, тя направи бърз обзор на защитните системи на Северен пост и предаде щафетата на следващия командир.

Островите на север и на юг от Среден пост бяха обект на повечето нападения при предишните Приливи на войната и разговорът скоро се обърна на дискусия дали и тази година ще е така. Лара слушаше с едно ухо и не можеше да се отърси от подозрението, че някой от Маридрина плаща на амаридийския флот.

Разговорът започна да става все по-разгорещен, правеха се паузи само ако някой трябваше да излезе да се облекчи, и дискусията се подновяваше в мига, в който излезлият се върнеше. Нямаше време. Лара го усещаше — усещаше препускащия ритъм на адреналина, изливащ се в кръвта й преди буря, само че този път той й нашепна, че ще има война. Дойде редът на Арен да опише ситуацията в Среден пост и той започна почти без да поглежда бележките, които Лара му подаде.

— Остров Среден пост бе нападнат само веднъж. В междинния сезон и от видимо неопитен капитан, защото насочи кораба си право към коработрошачите. Сякаш искаха да ги потопим. Въпреки това не ни остана много време за почивка, защото околните острови под наше командване бяха нападани неколкократно.

Той навлезе в подробности, но Лара вече не слушаше — кожата й се бе вледенила. За плана на баща й бе ключово Лара да види военните тактики на итиканците отблизо и благодарение на обучението си да разбере въпросните тактики и как могат да бъдат обърнати срещу самите итиканци. През целия Прилив на войната бе вярвала, че възможностите, които й се откриваха да наблюдава итиканците в действие, са били въпрос на късмет, но ако не бяха?

Ами ако тези възможности бяха създадени нарочно? Ами ако бяха организирани от човека, плащаш за строежа на новите кораби?

Ами ако този човек беше баща й?

— Амаридийското нападение над Серит бе единственият случай, в който понесохме значителни загуби…

Серит. Неканеният спомен за нападението изплува в ума й. Спомни си как амаридийските моряци я бяха познали, но вместо да я нападнат, бяха отстъпили, докато не стана ясно, че само едната страна ще оцелее — или тя, или те. В което нямаше логика, предвид факта, че именно Лара и съюзът, който бракът й символизираше, бяха причина за нещастията на Амарид.

— Твой ред е, Емра — подкани Арен. — Как са нещата на Кестарк?

Листът хартия в ръцете на младата жена затрепери, но гласът й остана ясен и спокоен, докато докладваше за ситуацията в своя район на командване. Бяха претърпели тежки загуби през последния Прилив на войната. Когато стигна до края на бележките си, тя замълча за миг и после добави: