Кралят на моста
- Автор: Джаксън Даниел Л.
- Серия: Кралството на моста #1
- Год: 2022
- Язык: болгарский
- ISBN: 978-954-27-2688-3
- Переводчик: Ирина Денева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на моста». Краткое содержание книги:
Детските гласове изпълниха ушите й. Лара позволи на Арен да й помогне да слезе от лодката и пристъпи напред с несигурна крачка. Къде се намираха?
Лара сложи изпотена ръка на лакътя на Арен и с бясно биещо сърце пое по стълбите към отвора, от който нахлуваше слънчева светлина. Пристъпиха заедно навън, където ги лъхна вятър с мирис на море, който измъкна няколко кичура коса от плитката на Лара. Ярките цветове се впиха в очите й и тя примигна — отчасти за да отмие сълзите и отчасти защото не вярваше на очите си.
Град.
Улиците, къщите и градините покриваха стръмните склонове на вулканичния кратер и се сливаха с околната растителност, а всичко това се отразяваше в изумруденозелено езеро в подножието. Лара пусна Арен и се завъртя в кръг, останала без дъх от мащаба на града, който не биваше, не можеше да съществува.
Мъже и жени по туники и панталони вървяха по улиците, а около тях тичаха деца, вероятно излезли да се порадват на хубавото време. Виждаха се стотици хора и Лара не се съмняваше, че има още много в сградите по склона, построени от същия материал като моста. Около къщите се виеха дървета и лози, пуснали дълбоки корени в земята, а между сивото и зеленото на листата се виждаха безброй цветове във всички нюанси на дъгата. От клоните на дърветата висяха метални вятърни звънчета и при всеки повей изпълваха въздуха с нежната си музика.
Като истински крал, съзерцаващ владенията си, Арен обяви:
— Добре дошла в Еранал.
36. АРЕН
ТОВА БЕ НАЙ-ТЕЖКИЯТ СЕЗОН НА БУРИТЕ, КОЙТО Арен беше виждал.
Тайфун след тайфун се стоварваха върху Итикана, морето, вятърът и дъждът се съюзяваха срещу крепостта, която представляваше Еранал, и го изолираха още повече. Градът бе принуден да посегне към запасите си и щеше да е истинска надпревара с времето да ги попълнят, преди да настъпи Приливът на войната и населението на Еранал да се утрои, когато жителите на околните острови дойдеха да се скрият от неизбежните нашественици. Те щяха да си носят запаси, но след месеци, през които се събираха едва няколко дни с подходящо за риболов време, тези запаси нямаше да са никак големи.
Което значеше, че ще се наложи да разчитат на моста.
А беше толкова болезнено лесно да не мисли за надвисналите над кралството опасности през месеците, откакто бе довел Лара у дома в Еранал. Толкова беше лесно да седи на масата с приятелите си, да ядат и пият, да се смеят и да си разказват истории до късна нощ. Толкова бе лесно да се потопи в някоя книга, без да е нащрек за сигнала на роговете, предупреждаващи за нашественици. Толкова бе лесно сутрин да остава до късно в леглото, обвил ръце около финото тяло на жена си. Да се събуди и да боготвори извивките на тялото й, вкуса на устата й, усещането за ръцете й по гърба му, заплетени в косата му, обвити около члена му.
През някои дни му се струваше, че Лара е с него открай време, защото така се бе потопила във всяка страна на живота му. Във всяка страна на живота в Еранал. Беше се тревожил, че ще й бъде трудно да се сближи с хората, както и на тях да я приемат за своя. Само след месец обаче тя бе научила имената на всички граждани и роднинските отношения помежду им и Арен нерядко я заварваше да работи редом с хората, да им помага, когато са болни или наранени. Лара прекарваше повечето си време с младите хора отчасти защото у тях отсъстваше дълбоко вкоренената неприязън към Маридрина на родителите и прародителите им и отчасти — според него — защото това й вдъхваше усещане за цел. Беше отворила училище, защото, въпреки че проклетият й баща се беше отнасял зле с нея, не се беше стискал за образование и стремежът й да сподели наученото бе спечелил повече сърца дори от героичната й постъпка на остров Аела.
Лара превърна неговите приятели в свои и не спираше да се надпреварва с Джор кой ще разкаже най-неприличния виц, докато всички ядяха, пиеха и се веселяха. Тя научаваше все повече за живота им, докато ръката й лежеше в тази на Арен, а над главите им се виеше буря след буря. Тя самата никога не споделяше подробности за живота си, но дори някой да беше забелязал, не го коментираше. Арен също бе спрял да любопитства — беше заключил, че ако Лара пожелае да му разкаже нещо, ще го направи.
С много убеждаване и придумване децата на Итикана бяха успели да накарат Лара да нагази в пристанището в пещерата, където я научиха да се носи по водата и да плува кучешката, но само да я докоснеше някоя риба, тя веднага изскачаше от водата. Освен това отказваше да си потопи главата под повърхността. Няколкото случая, когато някое от децата проявяваше смелостта — или глупостта — да й натисне главата под водата, бяха и единствените пъти, когато Арен я бе виждал да избухва в крясъци. След това излизаше от водата полугола и мокра и се прибираше в двореца, където отказваше да говори с когото и да било, включително с него, до края на деня. При следващата пролука между бурите отново се връщаше във водата с децата.
Идването в Еранал бе променило жена му. Не я беше направило по-мека, защото характерът й все още беше най-проклетият, на който бе попадал, но на Арен му се струваше, че идването тук някак я бе извадило от черупката й, от крепостта, която бе изградила, за да се защити. Беше по-щастлива. По-весела. Удовлетворена.
Само че всеки сезон на бурите свършваше и този нямаше да направи изключение.
От гърдите на Арен се изтръгна въздишка. Гледаше към небето и дъждецът мокреше кожата му. Вятърът бе само лек повей. Тази буря дори не заслужаваше да се нарече така и Арен предположи, че до няколко дни Бабинка ще обяви края на сезона. Именно затова се беше събрал военният съвет.
През последния час лодките на съветниците пристигаха една след друга. Това бяха корави мъже и жени, сблъскали се с най-жестоките зверства на враговете на Итикана и отвърнали им подобаващо. Всеки от деветте съветници, включително самият Арен в Среден пост, отговаряше за защитата на определени части от моста и островите около него и сега всички бяха дошли, за да обсъдят какво може да се очаква от спокойния сезон. С изключение на един.
Ана закъсняваше.
Арен влезе в пещерата, която играеше ролята на пристанище в Еранал, и седна на стълбите да чака, раздразнен от тревогата, избуяла в гърдите му. Днес щеше да види близначката си за пръв път от деня, в който Лара бе паднала от моста. Щяха да говорят за пръв път, откакто той бе заплашил да я прати в Харендел. Ана бе настоявала, че Лара не бива да бъде нищо повече от добре обгрижвана затворничка на Среден пост, и сега той не можа да не се запита как ще реагира сестра му на факта, че Лара е в сърцето на Итикана.
Портите започнаха бавното си издигане и стърженето разсея Арен от мислите му. Една от лодките на Южен пост се появи от завоя на тунела и той присви очи в оскъдната светлина в опит да види сестра си. Ана стоеше на кърмата, с ръце на руля и непроницаемо изражение.
Лодката се удари леко в каменните стъпала, един от войниците в нея изскочи навън и я завърза за кея, докато останалите сваляха багажа. Ана метна торба през рамо и пожела на екипажа си да се наслади на двата си часа почивка. После пое нагоре, прескачайки по две стъпала.