Проклетата кауза
- Автор: Корнуэлл Патриция
- Серия: Кей Скарпета #7
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Атика»
- Переводчик: Елена Чизмарова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Проклетата кауза». Краткое содержание книги:
— Онова същото бяло куче ли беше? — запита сержантът без следа от усмивка.
— Да, изглеждаше съвсем като онова, с което си имахме проблеми преди.
Те продължиха с най-старата полицейска шега. Винаги, когато ставаше дума за подобни катастрофи, неизбежно виновникът за тях беше бялото куче. То тичаше пред колите, после изчезваше безследно и накрая се появяваше пред следващия слаб шофьор.
— Има поне един пистолет в колата — добави Марино с най-сериозния си полицейски тон. — Искам да бъде претърсен подробно, преди да го вкараме вътре.
— Добре, господине, разкрачете се и разперете ръцете си — нареди Шрьодер.
— Аз съм ченге — рязко отвърна Роше.
— Да, господине, значи знаете какво правя — спокойно отговори тя.
Полицайката го опипа и откри кобур, закачен на глезена на левия му крак.
— О, това не е приятно — каза Марино.
— Господине — обади се сержантката с по-висок глас, когато цивилна кола спря до нас, — ще ви помоля да извадите пистолета от кобура и да го оставите в колата.
От цивилната кола излезе заместник-шериф, издокаран в официална униформа. Не изглеждаше особено доволен от повикването, но това бе задължителна процедура, когато някой капитан участваше в инцидент, независимо колко дребен бе той. Полицаят се загледа мълчаливо в Роше, който извади колта калибър 38 от черния найлонов кобур, заключи го в колата си и после, зачервен от ярост, седна в патрулната кола. Сержантката и заместник-шерифът разпитаха него и Марино, докато аз чаках в ударения форд.
— Сега какво ще стане? — запитах, когато Марино се върна.
— Ще го обвинят, че не е спазвал дистанция, и ще го освободят, връчвайки му официална призовка — отговори Марино доволно и закопча колана си.
— Това ли е всичко?
— Да. Освен съда. Хубавата новина е, че му скапах деня. По-хубавата е, че сега имаме какво да разследваме. Дори евентуално можем да успеем да изпратим хубавия му задник в Мекленбърг, където ще има доста приятелчета, какъвто е сладък.
— Знаеше ли, че е той, преди да ни удари? — попитах.
— Не, нямах представа.
Включихме се в движението.
— Какво каза, когато го разпитваха?
— Каквото се очакваше — че съм спрял неочаквано.
— То така си беше.
— Да, и по закон имам право.
— А за следенето? Даде ли някакви обяснения?
— Каза, че цял ден обикалял да върши работа и да разглежда забележителности. Нямал идея за какво говорим.
— Ясно. Щом отиваш по работа, задължително трябва да носиш поне два пистолета.
— Можеш ли да ми кажеш, как, по дяволите, той си е позволил да купи подобна кола? — погледна ме Марино. — Вероятно изкарва половината от моята заплата, а този «Лексъс» е около петдесет бона.
— Колтът, който носеше, също не е евтин — отвърнах. — Получава пари отнякъде.
— Доносниците винаги получават.
— Само за такъв ли го смяташ?
— Да, най-вече. Мисля, че върши мръсната работа на Грийн.
Внезапно радиото ни прекъсна с висок сигнал за тревога. Новините надминаваха всичко, от което се бяхме страхували.
— На вниманието на всички полицаи. Току-що получихме телекс от щатската полиция, който дава следната информация — съобщи диспечерът. — Ядрената електроцентрала в Олд Пойнт е била завзета от терористи. Водена е престрелка и има смъртни случаи.
Шокът бе толкова силен, че не можех да проговоря. Радиото продължи:
— Шефът на полицията нареди отделът да се заеме с авариен план А. До ново нареждане всички дежурни полицаи да останат по местата си. Следват нови заповеди. Всички началници на отдели да се явят веднага в полицейската академия.
— Не, по дяволите — изруга Марино и натисна педала за газта до пода. — Отиваме в офиса ти.
Глава тринадесета
Нападението над ядрената електроцентрала в Олд Пойнт бе извършено светкавично и ужасяващо. Заслушахме се в новините невярващо, докато Марино фучеше бясно из града. Не издадохме и звук, докато един почти истеричен репортер, изпратен на местопрестъплението, бърбореше с глас, няколко октави по-висок от обикновеното.
— Ядрената електроцентрала в Олд Пойнт е завзета от терористи — повтори той. — Това е станало преди около четиридесет и пет минути. От автобус скочили най-малко двайсет човека, представящи се за служители на ОЕ, и нападнали главната административна сграда. Смята се, че поне трима цивилни са мъртви.
Гласът на репортера трепереше. Чуваше се звук от хеликоптери над главата му.
— Виждам полицейски коли и пожарни навсякъде, но не могат да се доближат. О, Господи, това е ужасно…