Хари Потър и затворникът от Азкабан
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #3
- Год: 2001
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-557
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и затворникът от Азкабан». Краткое содержание книги:
…Писъците бяха спрели, ледената вълна се отдръпваше…
В третата книга от поредицата за Хари Потър загадките стават все повече и все по-сложни. Около Хари се явяват зловещи призрачни създания, а затворник беглец, обвинен в масово убийство, се опитва да се добере до него. Но малкият магьосник не се предава, напротив — започва специално обучение за самозащита. Неговите лични страхове и кошмари се заплитат в горещо кълбо и разплитането им ще разкрие истината за част от историята на училището и някои от най-добрите му възпитаници… Тази истина е красива и страшна!
Хари се засили, без да отмества очи от златното петънце, но в следващата секунда Чо се появи кой знае откъде и му препречи пътя…
— ХАРИ, НЕ СЕ ПРАВИ НА ДЖЕНТЪЛМЕН! — разкрещя се Ууд, когато Хари рязко зави, за да не се сблъска с нея. — СЪБОРИ Я ОТ МЕТЛАТА, АКО ТРЯБВА!
Хари се извърна и забеляза Чо, която се бе усмихнала широко. Сничът обаче пак бе изчезнал. Хари насочи нагоре „Светкавицата“ и скоро се озова на шест-седем метра над другите играчи. С ъгълчето на окото си забеляза, че Чо го следва. Явно бе решила да не изпуска него от поглед вместо сама да търси снича. Добре тогава… Щом иска да е по петите му, ще си носи последствията…
Той се гмурна отново и Чо, мислейки че е видял снича, се опита да го последва. След миг обаче Хари остро смени посоката рязко нагоре, а Чо продължи да се носи надолу. Той се издигна пак бързо като куршум и тогава го видя за трети път — сничът блещукаше високо над игрището откъм страната на „Рейвънклоу“.
Хари ускори, далеч някъде долу се засили и Чо. Ето сега щеше да спечели, с всяка секунда се приближаваше към снича и изведнъж…
— Ооо! — изпищя Чо и посочи нещо.
Стреснат Хари погледна надолу.
Трима диментори, трима черни качулати диментори гледаха нагоре към него.
Без да мисли повече, той пъхна ръка дълбоко във фланелката си, бързо измъкна оттам магическата си пръчка и силно извика „Експекто Патронум!“
Нещо сребристобяло и огромно изскочи от върха на пръчката му. Той беше сигурен, че го е насочил право към дименторите и дори не спря да се увери. Като по чудо останал с все още бистро съзнание, погледна пред себе си… Почти беше стигнал. Протегна ръката, в която държеше пръчката, и едва успя да сключи пръсти над мъничкия съпротивяващ се снич.
След миг се чу свирката на Мадам Хууч, Хари рязко зави във въздуха и само успя да види как го връхлитат шест яркочервени петна. В следващия миг целият отбор го грабна в прегръдките си и едва не го събори от метлата. Над множеството долу се носеше възторжения рев на грифиндорци.
— Браво, момчето ми! — викаше с цяло гърло Ууд.
Алиша, Анджелина и Кейти направо разцелуваха Хари, а силната прегръдка на Фред му създаде усещането, че ще му отхвръкне главата. В пълен безпорядък отборът успя някак да слезе на земята. Хари се смъкна от метлата и като вдигна очи, видя как цяла тумба грифиндорци начело с Рон спринтират към игрището. Преди да се опомни, беше погълнат от ликуващата тълпа.
— Браво! — ревеше Рон, вдигнал нагоре ръката на Хари. — Браво! Шампион!
— Поздравявам те, Хари! — възторжено го похвали Пърси. — Спечелих десетте галеона! Сега ще трябва да намеря Пенелопи, извини ме…
— Страхотен си, Хари! — провикна се Шеймъс Финигън.
— Успя бе, дявол да го ’земе! — избоботи Хагрид над кълбото от грифиндорци.
— Това се казва покровител! — чу Хари глас до ухото си.
Като се обърна, видя професор Лупин, едновременно разтреперан и доволен.
— Дименторите изобщо не успяха да ме разстроят! — на един дъх изрече Хари. — Нищичко не почувствах!
— Сигурно защото… не бяха диментори — каза професор Лупин. — Ела да видиш…
Той изведе Хари от тълпата и двамата тръгнаха към края на терена.
— Здравата поуплаши господин Малфой — посочи с ръка професорът.
Хари се ококори. Скупчени един върху друг, на земята все още лежаха Малфой, Краб, Гойл и Маркъс Флинт, които се мъчеха да се измъкнат от дълги черни качулати мантии. Явно Малфой бе стоял върху раменете на Гойл. Над тях сега бе надвесена професор Макгонъгол, по чието лице бе изписана неукротима ярост.
— Недостойни номера! — викаше тя. — Жалък опит на страхливци да саботират търсача на „Грифиндор“! Всички са наказани със задължителна работа след часовете, а „Слидерин“ глобявам с петдесет точки! И не си въобразявайте, че няма да кажа на професор Дъмбълдор. А, ето го и него самият…
Не би могло да има по-многозначителен печат върху победата на „Грифиндор“ от това. Рон, който най-сетне бе успял да се добере до Хари, се превиваше от смях, гледайки как Малфой се бори да махне от себе си черния плат, а главата на Гойл още бе забулена.
— Идвай, Хари! — подкани го Джордж, едва стигнал до него. — Да празнуваме! Оттук — веднага в общата стая на „Грифиндор“!
— Чудесно! — каза Хари, щастлив, както не се беше чувствал кой знае откога, и пое към замъка с отбора си — все още в яркочервени екипи.