Набелязана мишена
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #4
- Язык: болгарский
- Год: ИК «Хермес»
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Набелязана мишена». Краткое содержание книги:
— Внимавайте с това стъпало, госпожо.
— Благодаря ви. Паркирах до лявата вътрешна стена, ето там.
Непознатият тръгна с бърза крачка, което я накара да подтичва, за да не изостане. Стъпките им отекваха силно в тишината. Пени зарови в чантата си за мобилния телефон. Джо сигурно щеше да работи до шест и половина, както обикновено. Искаше да го попита дали предпочита свинско или пилешко тази вечер. Нека да бъдем честни, смъмри я разумът й. Просто искаш да чуеш гласа му.
— Аз съм дотук — подхвърли на пазача, забелязвайки колата си. С мобилния телефон на едното ухо, започна да рови за ключовете си. — Благодаря.
Докато отключваше бавно вратата, тя се обърна с гръб към него.
— Няма защо.
Нещо студено и мокро удари лицето й и затисна здраво носа и устата й. Мобилният телефон падна от рамото й и издрънча на цимента. Докато се бореше да отблъсне ръката, която й пречеше да диша, Пени удари телефона с токчето си и го запрати под близката кола. О, господи! Объркването й премина в ужас. Хлороформът попари синусите и замъгли мислите й, но той не можеше да спре пълния й отказ да повярва, че това се случва тук, в добре охраняваната болница.
Трябваше да остане в съзнание.
Но пред очите й се появиха бели петна. Шум, подобен на тракането на влак, ревеше в главата й. Коленете й се удариха в земята и тя разбра, че е победена.
Джо вдигна звънящия си телефон.
— Командир Монтгомъри — каза, зает с предложението, с което се бе захванал, но тъй като никой не заговори, повтори: — Ало?
Странни звуци отвлякоха вниманието му от работата. Слушаше, мръщейки се на шума, който приличаше на боричкане, завършило с приглушените викове на жена.
Какво… по дяволите…
Трябваше да е шега. Той беше на път да постави слушалката на мястото й, когато звук от тежко дишане достигна до ушите му.
— Кучка — чу да мърмори някакъв мъж. — Къде изпусна шибания телефон! — Последваха още няколко дълги секунди тежко дишане, след което се чу псувня. — По дяволите!
Сигналът изпука и изщрака, сякаш някой бе намерил и го бе грабнал. След това линията замря.
Джо бавно свали слушалката. Сърцето му препускаше. Беше шега, трябваше да е шега. Погледна часовника на стената и изпита неувереност. Пени понякога се обаждаше по това време, когато работеше до късно.
Той отново вдигна слушалката и набра мобилния й номер, окуражавайки се, че се тревожи напразно.
Телефонът й звънеше ли, звънеше, докато се включи гласовата поща. Джо не остави съобщение. Вместо това се обади на секретарката си.
— Вероника, свържи ме с Клиниката по физиотерапия в Центъра за медицина на Военноморския флот в Портсмут.
— Да, сър — отвърна тя с въпросителна нотка в гласа си.
Той се опита да насочи мислите си към текста на предложението пред него, докато чакаше. Но тревогата бе хвърлила мрежа, която държеше мислите му оплетени.
— На трета линия, сър — съобщи Вероника, доказвайки за пореден път ефективността си. Това не беше единственото, което обичаше да показва по коридорите на Спек One, но той ограничаваше контактите си с нея до строго професионални. — Старшина Дейвис ще разговаря с вас.
— Дейвис — започна Джо. — Можеш ли да ми кажеш дали лейтенант Прайс вече е излязла от болницата?
— О, да, сър. Тя си тръгна преди около десет минути.
Мамка му. Не това искаше да чуе.
— Благодаря — той затвори и отново набра мобилния телефон на Пени и се свърза… пак с гласовата й поща.
Тя винаги включваше телефона си веднага щом си тръгне от работа.
Джо остави листовете с предложението настрана, сграбчи ключовете за колата си и напусна офиса.
Вероника го наблюдаваше въпросително, докато маршируваше през външния офис.
— Имам спешна служебна работа — каза й той. — Кажи на началник-щаба и на старшия офицер, че се е наложило да си тръгна.
— Нещо не е наред ли? — подвикна тя след него.
Някои въпроси не заслужаваха отговори и този беше един от тях. Той профуча покрай нея, озадачен от съмнения и страхове.
— Гледай ти — учуди се Хана и се обърна от монитора на компютъра към Рейф. — Този, който се обади, е прав.
В четири часа този следобед ФБР беше получило ценно сведение от офицер в централното управление, който твърдеше, че знае какво е общото между четирите жертви на убийствата с рицин. Всички бяха разследвани от Военна прокуратура за инциденти, включващи приятелски огън. На Хана и Рейф им бе отнело само два часа проучване, за да се убедят, че твърдението е вярно.