Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Усетих в стомаха си сила отвън. Сякаш някаква ръка ме бе сграбчила. Неволно изписках. Дон Хуан прошепна, че в тази област имало толкова сила, та щяло да ми бъде много лесно да се възползвам от „походката на силата“.
Часове наред тичахме, вдигайки високо колене. Пет пъти падах. Загубех ли равновесие, дон Хуан отброяваше поредността. После той спря.
— Седни, сгуши се до скалите и покрий корема си с длани — пошепна той на ухото ми.
Неделя, 15 април 1962 година
Сутринта, още щом се съмна, тръгнахме. Дон Хуан ме насочи към мястото, където бях оставил колата си. Бях гладен, но иначе се чувствах бодър и добре отпочинал.
Хапнахме малко сухар и пийнахме минерална вода от бутилките, които имах в колата. Поисках да му задам няколко въпроса, които ме измъчваха, но той вдигна пръст към устните си.
Следобед се озовахме в граничния град, където той пожела да го оставя. Отбихме се в един ресторант да обядваме. Нямаше никой. Седнахме на маса до прозореца с изглед към оживената главна улица и си поръчахме ядене.
Дон Хуан изглеждаше отпуснат; в очите му блестяха дяволити пламъчета. Окуражих се и го затрупах с въпроси. Основното, което исках да зная, беше неговият маскарад.
— Показах ти част от моето неправене — каза той и очите му сякаш заблестяха.
— Нито един от нас не видя една и съща маска обаче — казах аз. — Как постигна това?
— Много просто — отвърна той. — Това бяха просто маски, защото всичко, което правим по един или друг начин, е само една маска. Всичко, което правим, както съм ти казвал, е свързано с правенето. Един човек на знанието може да се прикачи към правенето на когото и да е и да се окаже сред загадките. Но това не са загадки, наистина не са. Загадки са само за ония, които са попаднали неволно в правенето. Четиримата младежи и ти още не съзнавате какво е неправене, затова беше лесно да ви заблудя.
— Но как ни заблуди?
— За теб това е без значение. Няма как да го разбереш.
— Нека опитам, дон Хуан, моля те!
— Когато например всеки от нас се ражда, той носи със себе си малък пръстен от сила. Този пръстен почти веднага започва да се използва. Затова всички ние от рождение сме скачени и пръстените на силата ни са съединени помежду си. С други думи, нашите пръстени на силата са закачени за правенето на света, за да образуват тоя свят.
— Дай ми някакъв пример, за да го разбера — казах аз.
— Например нашите пръстени на силата, твоят и моят, са закачени точно сега към правенето в тази стая. Ние правим тази стая, Нашите пръстени на силата въртят тази стая и я създават точно в този момент.
— Чакай, чакай — казах аз. — Тази стая, така или иначе, си е тук. Аз не я създавам. Нямам нищо общо с нея.
Дон Хуан като че ли не обърна внимание на аргументирания ми протест. Той ми обясни най-спокойно, че стаята, в която се намираме, е започнала да съществува и остава на място с помощта на нашите пръстени на силата.
— Нали разбираш — продължи той, — всеки от нас знае правенето на стаите, защото по един или друг начин ние сме прекарали голяма част от живота си в стаи. Един човек на знанието обаче развива друг пръстен на сила. Бих го нарекъл пръстен на неправенето, защото е закачен за неправенето. С такъв пръстен той може да завърти друг свят.
Млада сервитьорка ни донесе храна и като че ли ни изгледа подозрително. Дон Хуан прошепна да й платя, за да й покажа, че имам достатъчно пари.
— Не е виновна, че не ти вярва — каза той и се разтърси от силен смях. — Страшен вид имаш.
Платих на жената и й дадох бакшиш, а когато тя ни остави сами, се вторачих в дон Хуан, търсейки начин да подхвана отново нишката на разговора ни. Той мм помогна.
— Трудното при тебе е, че още не си развил своя допълнителен пръстен на силата и тялото ти не познава неправенето — каза той.
Не разбрах какво иска да каже. Мисълта ми бе съсредоточена в един напълно прозаичен проблем. Интересуваше ме само дали бе обличал пиратски дрехи или не.
Дон Хуан не отговори, а се разсмя гръмогласно. Помолих го да ми обясни.
— Нали току-що ти обясних — тросна ми се той.
— Искаш да кажеш, че не си слагал никакъв костюм? — попитах аз.
— Просто закачих моя пръстен на силата за твоето правене — каза той. — Ти сам извърши останалото, другите също.
— Невероятно! — възкликнах аз.
— Всички ние сме научени да сме на едно мнение за правенето — каза кротко той. — Нямаш представа каква е силата на това общо мнение. Но за щастие неправенето е също толкова вълшебно и могъщо.