Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Бучкова-Малеева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътуване към Икстлан (Уроците на Дон Хуан)». Краткое содержание книги:
Веднъж дон Хуан ми бе казал, че това е поза, заемана от магьосника, когато нещата са несигурни. Винаги се бе оказвало обаче, че за мен това положение е много уморително. Усетих, че ще ми бъде страшно неудобно, ако остана седнал в това положение, докато той говори. Дон Хуан, изглежда, напълно съзнаваше моя недостатък и накратко обясни на младежите, че на определени места в тази област могат да бъдат намерени кварцови кристали, а щом веднъж бъдат намерени, те трябва да бъдат увещавани по специален начин да изоставят местонахождението си. Тогава кристалите се превръщали в самия човек и тяхната сила се простирала извън нашите разбирания.
Той каза, че обикновените кварцови кристали се намират на купчинки и че човекът, който ги намери, трябва да отбере пет от най-дългите и най-красиви кварцови израстъци и да ги откърти от основата им. Същият човек бил отговорен за тяхното извайване и полиране, за да ги заостри и пригоди съвършено според големината и формата на пръстите на дясната си ръка.
После той ни каза, че кварцовите кристали са средства за магия, че били обикновено хвърляни с цел убийство и че прониквали в тялото на врага, а след това се връщали в ръката на собственика им, сякаш никога не са излизали от нея.
След това той ни говори за търсенето на духа, който превръща обикновените кристали в оръжие, и каза, че първото, което трябва да се направи, е да се намери благоприятно място, където да се примами духът. Мястото трябва да се намира на връх. То се открива, като се движи ръката, обърната с дланта надолу, докато се усети топлина по дланта. На това място трябва да се накладе огън. Дон Хуан обясни, че съюзникът се привлича от пламъците и възвестява за себе си с помощта на серия от ясно разграничени шумове. Лицето, което търси съюзник, трябва да проследи посоката на шумовете, докато съюзникът сам се разкрие, а след това да го повали на земята и да го надвие. Едва в този момент съюзникът може да бъде накаран да докосне кристалите, за да ги пропие със сила.
Той ни предупреди, че в тези планини от лава има на свобода други сили, които не приличат на съюзници; те не вдигат никакъв шум, но се появяват само като бягащи сенки и не притежават абсолютно никаква сила.
Дон Хуан добави, че едно яркооцветено перо или силно излъскан кварцов кристал може да привлече вниманието на някой съюзник, но, така или иначе, същият ефект би имал и всеки друг предмет, защото важното е не да се намерят предмети, а да се намери силата, която да влезе в тях.
— Какъв е смисълът тогава да имаш красиво излъскани кристали, ако не се намери дух, който да им даде сила? — каза той. — От друга страна, ако нямаш кристали, а намериш дух, можеш да оставиш на пътя му всичко, което той да докосне. Ако не намериш нещо друго, можеш и съдраните си гащи да оставиш.
Младежите се разкикотиха. Най-дръзкият, който ме бе заговорил пръв, се изсмя високо.
Забелязах, че дон Хуан бе кръстосал крака и бе седнал отпуснато. Всичките младежи също бяха кръстосали крака. Опитах незабелязано да премина в същото отпуснато положение, но лявото ми коляно сякаш бе изтръпнало или се бе схванало и се наложи известно време да поскачам на място.
Дон Хун се пошегува. Каза, че не съм свикнал да коленича, защото от години не съм ходил на изповедник, още откакто съм хукнал заедно с него.
Това предизвика бурен смях сред младежите. Направо се разхълцаха. Някои от тях затулиха лица и истерично се закискаха.
— А сега, приятели, ще ви покажа нещо — каза дон Хуан между другото, когато младежите престанаха да се смеят.
Предполагах, че ще ни покаже някои силни предмети от кесията си. За миг помислих, че младежите ще се струпат около него, защото те внезапно се раздвижиха в унисон. Всички се наведоха малко напред, сякаш да станат, но сетне пожънаха ляв крак и се върнаха към тайнствената поза, която ми се удаваше толкова трудно.
Възможно най-незабелязано подвих и аз ляв крак. Открих, че ако не седя на левия си крак, тоест ако седя в полуколеничило положение, колената не ме болят толкова силно.
Дон Хуан стана и заобиколи големия камък, докато се скри от погледите ни.
Навярно бе добавил дърва в огъня, преди да се изправи, докато аз подгъвах крака си, защото щом се възпламениха, новите съчки запукаха и нагоре се заиздигаха високи пламъци. Ефектът беше изключително театрален. Пламъците израснаха двойно по-високи. Изведнъж дон Хуан пристъпи иззад камъка и застана там, където беше преди. За миг онемях. Дон Хуан бе сложил смешна черна шапка. От двете страни край ушите имаше връхчета, а отгоре бе обла. Хрумна ма, че това е най-вероятно пиратска шапка. Беше облечен с дълъг черен фрак, закопчан с едно единствено лъскаво метално копче, и имаше дървен крак също като някой пиратски боцман.