Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
Той потвърди нашите догадки.
— Това, което сте извършили вие двамата, е било, общо взето, най-опасното нещо, което човек може да си представи — заяви той.
После се обърна към Карол и й каза, че опитът ни е бил напълно сполучлив и същевременно неудачен. Ние бяхме успели да пренесем ежедневното си съзнание върху енергийните си тела и по този начин да осъществим пътуването с цялата си физическа маса, но не бяхме съумели да избегнем влиянието на неорганичните същества. Дон Хуан обясни, че сънувачите обикновено изживяват цялата тази маневра като серия от бавни преходи и че им се налага да изрекат намерението си да използват съзнанието като елемент. В нашия случай тези етапи бяха прескочени. Оказа се, че поради намесата на неорганичните същества ние двамата всъщност сме били запратени в един гибелен свят с ужасяваща бързина.
— Пътуването ви не е било извършено благодарение на обединената ви енергия — продължи дон Хуанл — Нещо друго го е осъществило. Това нещо даже ви е избрало подходящи дрехи.
— Да не искаш да кажеш, нагуале, че дрехите, леглото и стаята се появиха само поради действията на неорганичните същества? — попита Карол.
— То се знае — отвърна той. — Обикновено сънувачите са просто наблюдатели. А вашето пътуване се е развило по такъв начин, че сте се озовали на първия ред край ринга и ви е сполетяло проклятието, което си навличали древните магьосници. С тях се случвало тъкмо това, което се е случило и с вас. Неорганичните същества ги отнасяли в светове, от които те не можели да се върнат. Трябваше да очаквам подобно нещо, но и през ум не ми мина, че неорганичните същества ще овладеят положението и ще се помъчат да хванат и вас в такъв капан.
— Значи те са искали да ни задьржат там, така ли? — попита Карол.
— Ако бяхте излезли от онази барака, сега щяхте да сте безнадеждно изгубени в онзи друг свят — каза дон Хуан.
Той ни обясни, че тъй като сме влезли в другия свят с цялата си физическа маса, фиксирането на събирателните ни точки в предварително избраната от неорганичните същества позиция е било толкова стабилно, че е създало нещо като мъгла, заличаваща всеки спомен за света, от който сме дошли. Дон Хуан добави, че естествената последица от една такава стабилност е това, че събирателната точка на сънувача не може да се върне в обичайната си позиция — същото, което се получавало и при древните магьосници.
— Помислете по този въпрос — подкани ни той. — Може би точно това се случва с всички нас в света на ежедневния живот. Ние се намираме в този свят и фиксирането на събирателната ни точка е толкова здраво, че ни е накарало да забравим откъде идваме и с каква цел сме дошли тук.
Дон Хуан не пожела да каже нищо повече за нашето пътуване. Имах чувството, че по този начин се опитваше да ни спести някакви допълнителни притеснения и страхове. Той ни заведе на късен обед. Когато стигнахме до ресторанта, който се намираше на няколко пресечки надолу по булевард „Франсиско Мадеро“, вече беше шест часът следобед. Карол и аз бяхме спали, ако това изобщо може да се нарече така, приблизително осемнайсет часа.
Единствено дон Хуан беше гладен. Карол малко ядно отбеляза, че той се тъпче като прасе. Смехът на дон Хуан накара доста погледи да се обърнат към нас.
Навън беше топла вечер. Небето беше ясно. Подухваше лек, галещ ветрец, когато седнахме на една пейка в „Пасео Аламеда“.
— Има един въпрос, който не ми дава мира — каза Карол на дон Хуан. — В действителност ние не успяхме да използваме съзнанието като средство за пътуване, нали така?
— Точно така — отвърна дон Хуан с дълбока въздишка. — Задачата ви беше да се прокраднете край неорганичните същества, а не да се оставите те да ви ръководят.
— И какво ще стане сега? — попита тя.
— Ще отложите прикриването за улавяне до момента, в който и двамата ще сте по-силни — каза той. — А може би никога няма да го осъществите. Това няма кой знае какво значение; ако едно нещо не подейства, друго ще даде резултат. Магьосничеството е безкрайно предизвикателство.
Той отново ни обясни, сякаш искаше добре да запаметим това, че за да използват съзнанието като елемент на околната среда, сънувачите трябва най-напред да предприемат пътуване до царството на неорганичните същества. После трябва да използват въпросното пътуване като трамплин и, докато притежават необходимата тъмна енергия, да се стремят да бъдат изстреляни в друг свят посредством съзнанието.
— Вашият неуспех се състои в това, че не сте имали време да си послужите със съзнанието като с елемент, чрез който да пътувате — продължи дон Хуан. — Още преди да стигнете до света на неорганичните същества, вие вече сте били в друг свят.