Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Но нали двамата са обединили силите си в битката при Тул Марду?
Ургит се изсмя.
— Това може би е общоприетото схващане, Сади, но всъщност армията на принцеса Се’Недра просто нямаше късмет и попадна между двамата воюващи ангаракски монарси. Те и пет пари не даваха за нея или пък за онази купчина тор, която хората наричат Мишрак. Всичко, което опитваха да направят, бе да се избият един друг. Тогава побърканият ми баща направи грешката да предизвика крал Чо-Хаг на дуел и Чо-Хаг му даде един доста остър урок по сабльорство. — Той се загледа замислено в огъня. — Все още мисля, че трябва да изпратя на Чо-Хаг нещо в знак на признателност.
— Извинете ме, ваше величество — намръщи се Сади. — Но все пак нещо не разбирам. Конфликтът на Кал Закат е бил с баща ви, а той е мъртъв.
— О, да, съвсем мъртъв — съгласи се Ургит. — Прерязах гърлото му преди да го погреба — просто за всеки случай. Мисля, че проблемът на Закат произтича от факта, че не е имал възможността да убие баща ми лично. След като не успя в това, май иска да се задоволи с моята смърт. — Той стана и навъсено започна да крачи напред-назад. — Изпращал съм му много предложения за мир, но всичко, което той прави в отговор, е да ми изпраща главите на пратениците ми. Мисля, че и той е луд като баща ми. — Той спря неспокойното крачене. — Знаеш ли, може би малко прибързах с качването си на трона. Имах дузина братя. Ако бях запазил някои от тях живи, може би щях да мога да ги дам на Закат. Може би ако беше изпил достатъчно ургска кръв, това щеше да притъпи апетита му за нея.
Вратата се отвори и влезе едър мург със златна верига на шията.
— Трябва ми подписа ви за това — каза той грубо на Ургит и пъхна някакъв пергамент в ръцете му.
— И какво е то, генерал Крадак? — меко попита Ургит.
Лицето на офицера помръкна.
— Добре де — каза Ургит кротко, — не се вълнувай толкова.
После занесе пергамента до една маса, на която имаше мастилница и перо, топна перото в мастилото, драсна името си в долната част на пергамента и го подаде на генерала.
— Благодаря ви, ваше величество — студено каза генерал Крадак, обърна се и излезе.
— Един от генералите на баща ми — кисело каза Ургит на Сади. — Всички се отнасят така с мен. — Той отново закрачи по килима. После внезапно попита: — Какво знаеш за крал Белгарион, Сади?
Евнухът присви рамене.
— Ами, виждал съм го един-два пъти.
— Не каза ли, че повечето от слугите ти са алорни?
— Алорнски наемници, да. Те са надеждни и много полезни в случай, че настане битка.
Кралят на мургите се обърна към Белгарат, който дремеше в един стол.
— Ти, старче, — рязко каза той. — Срещал ли си се някога с Белгарион?
— Няколко пъти — спокойно призна Белгарат.
— Какъв човек е той?
— Искрен — отговори Белгарат. — Полага големи усилия да бъде добър крал.
— А колко е силен?
— Ами, целият Алорнски съюз стои зад него, и в действителност той е Върховният господар на Запада — въпреки че толнедранците предпочитат да са самостоятелни, а арендите по-скоро биха се били помежду си.
— Не това имах предвид. Колко добър магьосник е?
— Защо питате мен, ваше величество? Изглеждам ли ви като човек, който разбира от такива работи? Но все пак той успя да убие Торак и предполагам, че за това се иска умение.
— Ами Белгарат? Съществува ли наистина такъв човек, или той е просто мит?
— Белгарат съществува.
— И е на седем хиляди години?
— Около седем хиляди — присви рамене Белгарат. — Плюс минус няколко века.
— А дъщеря му Поулгара?
— И тя съществува.
— И е на хиляди години?
— Някъде там. Може би бих могъл да науча, но един джентълмен не пита за възрастта на една дама.
Ургит се изсмя — кратък, грозен, лаещ звук.
— Думите „джентълмен“ и „мург“ взаимно се изключват, приятелю — каза той. — Смяташ ли, че Белгарион ще приеме пратениците ми, ако ги изпратя в Рива?
— В момента той не е в страната — учтиво каза Белгарат.
— Не бях чул за това!
— Прави го от време на време. Често му доскучава от всички церемонии и той заминава.
— Как успява? Как така просто става и тръгва?
— Кой ще му противоречи?
Ургит угрижено загриза един от ноктите си.
— Дори ако Кабах успее да убие Закат, пак ще имам цяла малореанска армия пред прага си. Ще ми трябва съюзник, ако искам да се отърва от тях. — Той отново закрачи нервно. — Освен това — добави той, — ако успея да постигна споразумение с Белгарион, може би ще мога да разхлабя малко хватката на Агачак. Мислиш ли, че той би се вслушал в едно предложение от моя страна?