Изкуплението на Алтал
- Автор: Эддингс Дэвид, Едингс Лий
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Изкуплението на Алтал». Краткое содержание книги:
— Познавам много добре тази част от небето, Алтал. Не вярвам там да има нещо, което да ме изненада.
— Ще видим — каза Алтал. — Добре ще е да потърсим място за нощувка. Слънцето скоро ще залезе.
Стигнаха „края на света“ след два дни.
— Как си могъл да допуснеш, че светът свършва тук, Алтал? — попита Андина. — Виж какви големи бели планини има там.
— Тогава ги нямаше, ваше величество — обясни Алтал.
— Вече те помолих да не се обръщаш към мен по този начин.
— Старая се да поддържам добрите си обноски, Андина.
— Добре, но не го прави пред мен. Няма защо вечно да ми напомняш каква глупачка съм била.
Спряха за нощувка до мъртвото дърво на края на света и Алтал поднесе за вечеря риба.
— Пак ли риба? — оплака се Гер.
— Трябва да поддържаме доброто настроение на Еми, Гер — отвърна Елиар. — Пък рибата е полезна и за теб.
— Защо не им каза нищо, приятелю? — обърна се Еми към Алтал.
— Защото искам да ги изненадам, котенце — отвърна той невинно.
— Държиш се детински.
Той повдигна рамене.
— Това навярно ще да е от напредналата възраст. Моля те, не се намесвай. Искам да видя лицата им, когато това се случи.
— Кога ще пораснеш, Алтал?
— Никога, надявам се.
— Елиар, защо с Гер не съберете още малко дърва? — каза Алтал. — Сутринта ще ни потрябват.
— Добре — каза младият арумец и се изправи. — Да вървим, Гер.
Двамата тръгнаха по тясна затревена ивица и се отправиха към близката горичка. След малко Гер извика пискливо:
— Алтал! Небето се е запалило!
— Я виж ти. Не може да бъде — отвърна спокойно Алтал.
— Това беше жестоко, Алтал — смъмри го Лейта. — Защо не им каза нищо за северното сияние?
— Реших, че ще му се зарадват повече, ако го открият сами — отвърна Алтал.
Всичките не откъснаха очи от гледката, естествено. Огънят на Бога тази нощ бе особено ярък. Сияеше и се спускаше в северното небе на големи трепкащи пелени.
— Какво представлява това? — попита Андина малко уплашено.
— Има много имена и хората намират различни обяснения за него — отвърна Лейта. — Някои от тези обяснения са твърде неразбираеми. Почти винаги са свързани с религията.
Бейд наблюдаваше светлините със зинала уста.
— Та в коя точно астрологическа клетка се намира според теб това нещо, Бейд? — попита лукаво Алтал.
— Не… Не знам — заекна Бейд. — То непрестанно се движи.
— Да не би да е някаква поличба?
— Той те дразни, Бейд — каза Лейта на младия жрец. — В северен Кверон отдавна никой не обръща внимание на тези светлини.
— Те в цялото северно небе ли могат да се видят? — попита Бейд с треперещ глас.
— Очевидно да. Не знаех, че и тук могат да се видят така добре, както в Кверон.
— Всяка нощ ли се появяват?
— Когато е облачно, не се виждат така добре. В някои сезони са много по-ярки.
— Ти знаеше, че това ще стане, Алтал. Нали? — попита с укор Бейд.
— Бях почти сигурен, че светлините ще се появят — отвърна Алтал. — Самият аз навремето ги намерих за доста интересни.
После си спомни нещо, за което отдавна не се бе замислял.
— Видях огъня, когато отивах към Дома на края на света, за да открадна Книгата. Тогава бях доста суеверен и отначало реших, че Бог ми изпраща този огън, за да ме предупреди да се махам. Една нощ отидох до края на света, подадох си главата и надникнах надолу. Луната бе изгряла и под ръба на пропастта се виждаха само облаци. Легнал в тревата, наблюдавах как лунната светлина и огънят на Бога се отразяват в горния слой на облаците. Вероятно това е най-красивата гледка, която съм виждал. Същата нощ ми се яви на сън прекрасна дама, която ми каза, че ако я последвам, ще се грижи за мен за вечни времена. Така си и останах с някои подозрения относно източника на този сън — каза и погледна към Еми.
— Нима аз, бабичката, бих могла да направя такова нещо? — попита невинно Еми.
Лейта се засмя.
— Домът вече близо ли е, Алтал? — попита Елиар след три дни. Бе студена и облачна вечер. — Започва да ми мирише на сняг.
— Вече сме доста близо — отговори Алтал и зави на юг. — Тези планини ми се струват доста познати.
— Какво е това? — възкликна Андина, когато познатият на Алтал вой се раздаде иззад планинските върхове.
— Да спрем тук — каза Алтал. — Това е Генд. Никак не ми се иска да се доближаваме до него точно сега.
— Самият Генд ли? — попита Бейд разтревожено.
— Може би да, може би не. Във всеки случай, чуеш ли този вой, знай, че Генд или някой от слугите му е недалеч от нас.
— Съвсем близо е — каза Лейта. — Самата тя има впечатляваща външност, но изглежда, не може да удържи коня си.