Проклятието на Пандора
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Проклятието на Пандора». Краткое содержание книги:
— За няколко дни са изгонени три екипа, но както подозираш, сме твърде далеч на юг, за да намерим нещо.
— Щом другите ги няма, може да сложим край на тази игра и да преместим част от лагера на север. Предадох фалшивата прогноза за времето на пилота, затова те ще заобиколят далеч на север, преди да завият към Исландия. Няма да видят дирижабъла, който ще дойде да ни вземе.
— Как е възможно? Въздушният кораб има строга заповед да не качва пътници, докато не получи сертификат.
— Дирижабълът е собственост на един от филиалите на „Кол“ и можем да правим с него каквото искаме. Трябва да бъде тук след два часа. Всъщност прогнозата е, че в този район най-малко един ден ще има мъгла, затова преместването на постройките и всъдеходите ще бъде трудно. Дирижабълът ще може да покаже възможностите си. Щом Топографското дружество е отстранено от пътя ни, разполагаме с две седмици и половина, докато пристигне следващата експедиция и трябва да върнем всичко тук.
— Проклетото датско правителство! — каза Дитер, който всъщност беше дългогодишен служител на „Кол“. — Ако бяха внесли поправки в разрешителното ни, нямаше да Се наложи да правим всичко това. Трябваше да протестираме По-енергично, когато ни казаха да преместим операцията в Кемп Декейд, за да угодим на американци.
— Ако бяхме оспорвали, можеше изобщо да ни забранят да идваме в Гренландия. — От тона на Рат беше ясно, че не иска отново да обсъжда този въпрос. — Натискът върху „Кол“ се засилва. Трябва на всяка цена да намерим пещерата.
Вернер не желаеше да слуша как купувачите на „Геопроучвания“ са присвоили компанията за собствените си цели. Той се бе съгласил да я продадат на прекалено висока цена, защото Рат и батареята му от адвокати на „Кол“ го бяха уверили, че „Геопроучвания“ ще продължи да работи както дотогава. Казаха му, че няма да направят нищо, което да опетни трудно спечелената репутация, изградена с чисто научноизследователска дейност.
Обещанието бе спазено само една година — до началото на тази мисия. Подчинени в момент на алчност, той и „Геопроучвания“ бяха позволили на Гюнтер Рат и шефа му Клаус Рейдер да изпълнят мисия, която Вернер не разбираше напълно. Той нямаше представа защо търсят някаква пещера и какво има вътре, нито го интересуваше. Единственото му желание беше операцията да приключи, за да му върнат компанията и да го оставят на мира.
— Не изглеждаш добре, Вернер — подигравателно отбеляза Рат.
— Мислех си колко ще се радвам, когато се махнеш от главата ми.
— Това ще стане скоро. Щом разчистим пещерата, интересът ни към „Геопроучвания“ ще премине. Компанията ви ще продължи да функционира под чадъра на „Кол“, Но с много по-малка външна намеса.
— Какво ще стане, ако не намерите пещерата, преди да пристигне следващият екип изследователи от Япония?
— За тяхно добро се моли да я открием. — Рат погледна през прозореца по посока на отлетелия самолет. — Иди да подготвиш преместването на една от постройките за спане и на всъдеходите.
Бернард Хофман седеше пред радиопредавателя. Той бе свързал две електрически вериги и сменяше платката в задната част на предавателя. Рат се приближи до него и го докосна по рамото, за да привлече вниманието му.
— Оправи ли проблема със слънчевата активност?
— Току-що, Гюнтер. — В гласа му се долови подчинение дори когато изрече малкото име на Рат. — Наистина има атмосферни смущения, но съвсем не са такива, каквито ги описахме пред Топографското дружество. Можем ясно да комуникираме с „Ньорд“.
— Сигурен ли си, че предавателите на самолета не работят? — Докато пилотите бяха слезли от самолета, за да облекчат физическите си нужди, Рат бе наблюдавал как младият техник повреди предавателите.
— Пилотите ще осъзнаят, че са повредени, едва когато изминат половината път до Исландия.
— Те всъщност ще стигнат само дотам.
Думите на Аника угасиха гнева на Мърсър. Той не бе видял у нея такъв неподправен страх дори по време на пожара в Кемп Декейд. Тя беше нервна и уплашена и изглеждаше уязвима. След признанието, че е претърсила стаята му, Мърсър нямаше причина да се съмнява в нея. Тя не бе научила името на Ото Шрьодер от писмото за него и това означаваше, че има информация от друг източник, която му трябваше. Той не каза нищо, а само се вторачи изпитателно в нея с бездънните си сиви очи, търпеливо подканяйки я да продължи да говори. Изражението й показваше различни чувства, докато Аника опитваше да се овладее. Мърсър разбра, че тя решава как да преодолее вродената си подозрителност и да мусе довери.