Кръвта на братството
- Автор: Гудкайнд Терри
- Серия: Sword of Truth #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Дишлиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръвта на братството». Краткое содержание книги:
— Господарю Рал.
Той се обърна и Райна му подхвърли нещо от сумрачния ъгъл, където беше застанала. Щом Ричард го взе, видя, че е кожената кесия, в която бяха пренесли писмото на генерал Тримак чак от Народния дворец в Д’Хара. Усмихна се широко.
— Благодаря, Райна.
Тя също се усмихна доволно и поклати глава. Ричард сложи вътре писмото си, надеждата си, надеждата на всички и завърза каишката около врата на Грач. Змеят изгъргори доволно на новата придобивка за колекцията си, после отново огледа кичура коса на Калан.
— Грач, възможно е, поради някаква причина, тя да не е с всичките тези хора. Не знам какво може да се случи, докато я настигнеш. Може да се окаже трудно да я намериш.
Ричард видя как Грач гали косата на Калан. Беше виждал как приятелят му хваща мишка във въздуха в безлунна нощ. Можеше да открива хора, движещи се по земята, но все пак трябваше да знае какво търси.
— Грач, ти не си я виждал никога, но тя е с дълга коса като тази. Няма много жени с такава коса. Пък и съм й разказвал много за теб. Когато те види, тя няма да се изплаши и ще те назове по име. Така ще разбереш, че наистина е тя: ще знае името ти.
Най-после доволен от дадените му указания, Грач плесна с криле и подскочи, нетърпелив да тръгва, за да може час по-скоро да доведе Калан при приятеля си. Ричард отвори прозореца. В помещението се втурна снежна вихрушка. Двамата приятели се прегърнаха за довиждане.
— Тя е тръгнала оттук преди две седмици и ще продължава да бяга и да се крие, докато не я настигнеш. Може би ще отнеме известно време, доста дни, но ти не губи надежда. И внимавай, Грач. Не искам да пострадаш. Искам да се върнеш пак при мен, за да можем да се боричкаме, огромен космати приятелю.
Грач се изкиска, надавайки страховит, но все пак щастлив звук, после се качи на парапета.
— Грррач оиааа Рааач ааарг.
Ричард му махна с ръка.
— И аз те обичам, Грач. Пази се! Успешно пътуване.
Грач махна за сбогом и потъна в снежната виелица. Ричард остана с поглед, вперен в студения мрак навън, макар змеят да бе изчезнал почти веднага. Внезапно го обзе чувство на празнота. Макар около него да бе пълно с хора, не беше същото. Те го следваха навсякъде само защото бяха свързани с него, а не защото наистина вярваха в него или в онова, което прави.
Калан бе тръгнала оттук преди две седмици и Грач щеше да я настигне най-малко след една, може би дори две. Ричард не можеше да се надява змеят да намери приятелите му и да ги върне при него след по-рано от месец. Може би по-скоро два.
А вече усещаше болезнената им липса. Бяха се разделили твърде отдавна. Искаше да сложи край на това чувство за самота. И знаеше, че единствено присъствието на Зед и Калан може да го ободри.
Затвори прозореца и се върна в стаята. Двете Морещици го следваха по петите.
— Грач е истински приятел — каза Кара.
Ричард само кимна, не му се искаше да изпробва заседналата в гърлото му буца.
Преди да продължи, Кара хвърли поглед към Райна:
— Господарю Рал, като си говорихме, стигнахме до извода, че ще е най-добре да се върнеш в Д’Хара, където наистина ще си в безопасност. Можем да оставим тук един отряд за охрана на твоята Кралица, който да я ескортира до Двореца в Д’Хара.
— Вече ви казах, трябва да остана. Императорският орден иска да завладее света. Аз съм магьосник и трябва да се изправя лице в лице с тях.
— Нали каза, че не знаеш как да използваш дарбата си. Че нямаш представа как да направляваш магията си.
— Аз нямам, но дядо ми има. Трябва да остана тук, докато пристигне Зед. Той ще ме научи какво трябва да знам, за да мога да победя Ордена и да им попреча да завладеят света.
Кара махна с ръка.
— Винаги има някой, който иска да завладее онези, които още не са под негово управление. От сигурната си позиция в Д’Хара ти пак ще можеш да водиш войната срещу Ордена. Когато представителите на другите страни се върнат в дворците си в Ейдиндрил и сведат глави пред теб, тогава Средната земя ще бъде твоя. Ти пак ще управляваш света, но без да се излагаш на опасност. Щом страните капитулират, с Императорския орден е свършено.
Ричард се насочи към стълбата.
— Вие не разбирате. Става въпрос за нещо повече от това. Орденът е успял по някакъв начин да проникне навсякъде в Новия свят и да си спечели съюзници.
— В Новия свят ли? — попита Кара и двете с Райна тръгнаха след Ричард. — Какъв Нов свят?
— Западната земя, където съм роден, Средната земя и Д’Хара съставляват Новия свят.
— Те съставляват целия свят — категорично каза Кара.
— Както би казала рибата в езерото — отвърна Ричард и заслиза надолу, като плъзгаше ръка по гладкото перило на стълбата. — Мислите си, че светът се изчерпва с това? С езерото, което виждате около себе си? Че всичко свършва в брега на океана, в планинската верига, в пустинята или в нещо друго?