Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
Айла забеляза, че Нези излиза от землянката и се надигна, за да види дали има нужда от нейната помощ. Макар че тримата мъже се усмихваха и оживено разговаряха, когато тя ги остави, Айла не мислеше, че те са забелязали отдалечаването и.
Но не беше съвсем така. Макар че гласно никой не реагира, те спряха да говорят и я проследиха с погледи.
„Тя е красива млада жена — помисли си Уимез. — Интелигентна и с широки познания, интересуваща се от много неща. Да бе Мамутои щеше да донесе висока Булчинска цена. Само като си помисли човек какъв статус би могла да даде на партньора си, а и да го предаде на децата си.“
Мислите на Дануг не бяха много по-различни, макар да не бяха така отчетливо оформени в съзнанието му. Минаха му през ум някои смътни идеи за Булчинска цена и Бракосъчетание, че дори и съжителство с друг партньор, но не мислеше, че има шанс. Най-вече му се искаше да е близо до нея.
Джондалар я желаеше още по-силно. Ако можеше да измисли удобен претекст, за да излезе, щеше да я последва. И въпреки това се боеше да се захване здраво с нея. Спомни си чувствата, които предизвикваха у него жени, които твърде упорито се опитваха да спечелят любовта му. Вместо обич, действията им предизвикваха у него желание да ги отбягва и чувство на съжаление. Не искаше и Айла да го съжалява. Искаше тя да го обича.
Нещо силно го стегна за гърлото, когато видя, че тъмнокожият мъж излиза от землянката и и се усмихва. Опита се да преглътне и да овладее гнева и безсилието, които изпитваше. Такава ревност не му беше позната досега и той се намрази заради нея. Беше сигурен, че Айла би го презряла, или още по-лошо, би го съжалила, ако разбереше как се е почувствал. Посегна към голям кремъчен къс, взе го и го разцепи с каменния си чук. Парчето имаше пукнатини и шисти от белия ронлив варовик, с който бе обвито, но Джондалар продължаваше да удря камъка и да го раздробява на все по-малки парчета.
Ранек видя, че Айла идва откъм мястото за дялане на кремък. Не можеше да не признае пред себе си нарастващата възбуда и влечение, което изпитваше всеки път, когато я видеше. Още от мига, в който я бе видял за пръв път, тя го привличаше естетически със съвършените си форми, не само като красива на външен вид жена, но и като същество с фина и неподправена грациозност на движенията. Той имаше набито око за такива подробности, но не забелязваше ни най-малко позиране или маниерничене в нея. Тя се носеше с достойнство и уверено спокойствие, които бяха така естествени, сякаш се бе родила с тях, и това допринасяше за цялостното и излъчване, което той можеше да възприеме само като присъствие.
Усмихна и се топло. Такава усмивка не можеше да бъда подмината лесно и Айла му отвърна със същото чувство.
— Писна ли ти да слушаш за кремъци? — попита Ранек като натърти леко пренебрежително на последната дума. Айла долови нюанса, но не беше съвсем сигурна дали е разбрала смисъла на думите му, макар да си помисли, че те са някаква шега.
— Да. Говорят само за кремък. Как се правят ножове. Как се правят сечива. Остриета за копия. Уимез прави много хубави върхове на копия.
— А, извадил е значи съкровищата си. Права си, разкошни са. Не съм винаги сигурен, че той го съзнава, но Уимез е нещо повече от майстор. Той е художник.
Айла смръщи чело. Спомни си, че той бе използвал същата дума и за нея, когато тя боравеше с прашката си и не беше сигурна дали разбира онова, което той влага в нея.
— Ти художник ли си? — попита тя.
Той направи кисела гримаса. Въпросът и се докосна до същината на нещо, към което той се отнасяше с особена сериозност.
Неговият народ вярваше, че Майката най-напред е създала духовен свят и че духовете на всички неща в него са съвършени. След това духовете създали живи копия на самите себе си, които да населят обикновения свят. Духът се смяташе за модел, за образец, от който произлизат всички неща, но никое копие не е така съвършено като оригинала дори самите духове не са в състояние да правят свои идеални копия, поради което всяко беше различно.
Хората бяха нещо уникално, те стояха по-близо до Майката, отколкото до другите духове. Майката родила копие на Себе си и го нарекла Духовна жена, след това родила от утробата си Духовен мъж, така, както всеки мъж се ражда от жена. Сетне Великата Майка накарала духа на идеалната жена да се слее с духа на идеалния мъж, в резултат, на което се родили много различни детски духове. Но Тя сама решава чий мъжки дух ще се слее с женски, преди да вдъхне жизнената си сила в устата на жената, за да може тя да забременее. А малцина от своите деца — мъжки и женски — Майката дарява със специални таланти.