За честта на брата
- Автор: Фергюсън Ан
- Серия: shadow of the bastille #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «За честта на брата». Краткое содержание книги:
Абигейл знаеше, че двамата мъже я наблюдават, но не обърна внимание нито на единия, нито на другия, докато не стъпи на мраморния под. Когато сър Харлан пристъпи напред с официална усмивка, тя също така официално вдигна дясната си ръка към него.
Той пое пръстите й и се приведе над тях. Но когато понечи да ги вдигне към устните си, тя дръпна ръка, без да скрива отвращението си. Не подаде ръка на капитан Фицджералд.
— Добър вечер, сър Харлан — каза тя тихо. Отмести поглед от него и добави: — Каква изненада, капитан Фицджералд.
Мъжът, когото беше познавала като свой баща, се изсмя, отпивайки от чашата си, пълна догоре с бренди:
— Само я чуйте! Вири си носа, сякаш е важна дама. Но след сватбата ще запее друга песен.
Сър Харлан трепна по-видимо, отколкото Абигейл.
— Не искам да говоря тук за такива интимни неща — каза баронетът.
Капитан Фицджералд само се изсмя и Абигейл разбра, че вече е пиян. Запита се откога ли пият тези двамата, докато тя се е приготвяла за вечерята. Тогава забеляза, че сър Харлан е абсолютно трезвен. Когато беше дошла да й помогне да се преоблече, Теси трябваше да я предупреди за пристигането на капитан Фицджералд. Той явно беше пил още преди да дойде тук.
Тя потръпна. Не искаше да стои тук с капитан Фицджералд или със сър Харлан. Последните две седмици бяха истински кошмар. Всеки ден се събуждаше с мисълта баронетът да не обяви, че процесът на Доминик започва на другия ден. Животът в огромната къща беше станал още по-тягостен. Сър Харлан отказваше да й разреши да вижда Клайв. Тя няколко пъти дочуваше крясъци от крилото, където живееше нещастникът. Изпитваше огромно съжаление към горкия момък, който беше също такава жертва, както и тя.
— Абигейл? — обърна се към нея сър Харлан и й предложи ръката си.
Тя нарочно го пренебрегна, отстъпвайки половин крачка назад. Това накара капитан Фицджералд да се изсмее още по-силно. С почервеняло лице сър Харлан ги поведе със себе си по коридора. Абигейл вървеше до него, но на един лакът разстояние.
Когато влязоха в голямата гостна, много по-красива от стаята, където се беше срещала с Клайв миналата седмица, Абигейл си спомни уроците, които беше научила, когато вярваше, че Доминик е неин враг. Ако запазеше самообладание и овладееше безредните си емоции, никой нямаше да заподозре, че изпитва невероятно силен страх.
— Мога ли да кажа, че изглеждаш много красива тази вечер? — обади се сър Харлан, докато тя се настаняваше на един стол, който две кръгли масички отделяха от другите.
— Благодаря.
Когато тя замълча след тези думи, двамата мъже се спогледаха неловко. Абигейл се зарадва, че е успяла да ги смути, но вече беше разбрала, че всяка нейна победа в тази къща е малка и нетрайна.
Капитан Фицджералд едва не падна, опитвайки се да седне. Изхълца и вдигна чашата си.
— За изпълването на вашите мечти, сър Харлан, и за напълването на моите джобове.
— Естествено, Артър, ти ще получиш известна сума едва когато тя се омъжи за Клайв — изтъкна видимо притеснен баронетът.
Абигейл се взря невярващо в сър Харлан. Защо лицето му става толкова червено, колкото косата й, щом ще получи каквото е искал? Но осъзна, че не е притеснен, а ядосан. Само че защо?
Отговорът дойде, когато капитан Фицджералд седна малко по-изправено и пиянската усмивка изчезна от лицето му. Тропна чашата си на масата и каза:
— Разбрахме се, че ако сватбата стане, преди да изтече един месец, вие ще…
Сър Харлан се извърна към Абигейл и на лицето му заигра изражение на хрътка, надушила следа.
— Абигейл, получих много вълнуващи новини днес и смея да кажа, че нямам търпение да ги споделя.
— Вълнуващи? — В гласа й се долови нарочно процедил се сарказъм. — Кое може да бъде по-вълнуващо от живота, който живея тук сега?
Забелязвайки, че ръцете й треперят, тя сключи пръсти в скута си.
Капитан Фицджералд се обърна към нея.
— Нима мислиш, че можеш да ни убедиш, че искаш да се омъжиш за Клайв Морис?
Лицето на сър Харлан стана тъмночервено от гняв, но той само бръкна във вътрешния си джоб и извади лист светлокремава хартия.
— Получих покана от лейди Съдли.
— От лейди Съдли ли?
Абигейл се помъчи да запази привидно спокойно изражение. Не биваше да издава по никакъв начин, че чака отговор на бележката, която беше пратила до лейди Съдли миналата седмица, след като посети Доминик в затвора. Това, че сър Харлан беше развълнуван от получаването на писмото, сочеше, че лейди Съдли иска да помогне на нея и Доминик.