Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Надявам се, че с вас ще свършим добра работа — каза тя. Гласът й беше плътен и самоуверен, което би й дало голямо предимство на свидетелската банка. — Случаят с убийството е сложен. Откакто дойде в Тахо, Нина успя да обърне няколко процеса с главата надолу. Надявам се да преобърнем и този. — Тя кръстоса крака и жадно изпи кафето си.
— Добре, да започваме — каза Нина. — Ще се опитаме да прекратим случая още на предварителното заседание. Джейсън де Биърс е на деветнайсет и едва ли ще му се отрази добре да прекара дълго в затворническата килия, докато се насрочи процесът. Заради напускането на щата му е отказано пускане под гаранция. Семейството му е разстроено. Майка му и сестра му се нуждаят от неговата подкрепа. Ето как виждам нещата. Мисля, че окръжната прокуратура го е обвинила в убийство малко прибързано. Колиър Хелоуел разчита на факта, че предварителните заседания почти винаги се отлагат по споразумение за седмици или месеци, за да могат и двете страни да се подготвят. Но законът позволява на адвоката да изиска такова заседание след десет дни. Аз обявих, че ние не желаем случаят да се протака.
— Така че имаме… седем дни — каза Сенди. — До следващия понеделник. Затова още в петък приготвих докладите за Пол и Джинджър.
— Няма много време, за да се преценяват нещата, нали? — попита Уиш.
— Предимството ни е в доказателството на обвинението. Вярно е, че на този етап не се изискват сериозни доказателства. Те трябва да покажат, че вероятно става дума за убийство, и че Джейсън е извършителят. Но ще трябва да си построят къщичката, а това, което трябва да направим ние, е…
— Да заложим по една бомба на слабите места — каза Уиш, а очите му блестяха.
— Е, не зная дали мога да се изразя по този начин. Единственото, което можем да направим, е да търсим недостатъци във всеки факт, на който те се осланят. Наистина чака ни много тежка работа. Пол, днес си много мълчалив. Надявам се, че не си в лошо настроение.
Последното изречение просто й се изплъзна от устата. От момента, в който той се появи, Нина усещаше напрежението между него и себе си. Тя беше огорчена, че й се бе навикал по телефона, а той явно все още й беше ядосан.
— О, щастлив съм, като риба във вода — отговори той от своя ъгъл.
Джинджър ги изгледа и двамата, и Нина се смути.
— Джинджър, след като вече имаш представа от документацията, какво мислиш? — попита бързо Нина.
— Докладът от аутопсията е достатъчно шибан, за да може човек да се опре на него — отговори тя. — Но какво друго може да се очаква в град като този. Добрият стар д-р Клаусън. Познавам го. Има добри ръце, но не може да опише даже и лайно.
— Обясни ни заключенията на д-р Клаусън относно причините за смъртта на Куентин де Биърс, а и всичко, което ти е направило впечатление в доклада.
— Разбира се. То е точно като епизод от „Аз обичам Люси“. Куентин де Биърс е човекът, който не е трябвало да умре. Според доклада е бил ударен с лопата. Ударът не е довел до фрактура на черепа. Куентин обаче е имал здравословен проблем — шестмилиметров аневризъм, разположен дълбоко в мозъка. Заключението е, че вследствие на удара, аневризмът се е разкъсал. Последвал е масивен мрежовиден кръвоизлив. Починал е в рамките на двайсетина минути. Според Клаусън може да е умрял на път за езерото или в бунгалото. Той смята, че пожарът не може да е причина за смъртта и аз съм съгласна с това. Но причината за смъртта все пак е слабото място в доклада. Не мога да го подкрепя във всичко. Успях да направя няколко бързи проучвания в тази област. Клаусън не е могъл да види почти нищо от аневризма поради многото кръв, която е открил, когато е отворил черепа. Аз не мисля, че последователността на нещата е същата.
— Какво е аневризъм? — попита Уиш.
— Разширен кръвоносен съд, най-често в мозъка — отговори Джинджър. — Кръвоносният съд се подува по незнайни причини, стените му се опъват и все повече изтъняват. И някой ден се спукват, а кръвта се излива в мозъка. Спуканият аневризъм често е фатален.
— Как се появява това нещо за пръв път? — продължаваше да пита Уиш.
— Някои хора са предразположени да развиват аневризми по рождение. Около един на всеки двайсет души цял живот си носи по някой аневризъм. Може да живее дълго, и заболяването да се открие едва при аутопсия. Или пък кръвоносният съд се запушва от някоя атеросклерозна частица и прераства в аневризъм. Куентин е имал напреднала атеросклероза. Сърцето му се е нуждаело от троен байпас. Ето какво подразбрах от този шибан доклад.
— Добре — каза Нина. — Точка първа — можем ли да атакуваме доклада, доказвайки, че смъртта не е настъпила по начина, който посочва д-р Клаусън? Джинджър и аз мислим, че можем.