Рицарят на Мезон-Руж
- Автор: Дюма Александр
- Серия: memoires d’un medecin #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Х. Генадиев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Рицарят на Мезон-Руж». Краткое содержание книги:
Във времето след Френската революция кралят и старият бог са свалени, кралското семейство е в затвора, аристократите са обявени за престъпници, а народът е издигнат в култ.
Морис не подозира, че забърквайки се с Женевиев — тайнствената жена, съпругът й и техните приятели, той — защитникът на новото време, бива въвлечен в заговор за освобождаването на кралицата от затвора й в Тампъл, в чиито план участва дори прословутият Рицар на Мезон-Руж, който не за първи път прави опит за спасяването на Мария-Антоанета. В тези бурни времена, когато всеки е потенциален враг и да пратиш някого на гилотината е лесно като игра, Морис и Женевиев се борят за любовта си без бъдеще, а Рицарят за един последен поглед отправен към неговата кралица.
Една история за любов, посадена в градина от жестокост, лукавство, предателство и разбити надежди, градина, напоявана с кръв. Една история за приятелството и за трима души, останали верни един на друг до самия край.
Лорен не беше от тези, които могат да търпят подобни приказки. Той измъкна сабята си.
В същото време тълпата отвори път на един човек, който се бе спуснал стремглаво напред и с наведена глава. С раменете си той бе повалил трима-четирима от зрителите на земята тъкмо когато те се бяха приготвили да бъдат не само зрители на сцената, но и актьори в нея.
— Радвай се, Симон — рече Морис. — Несъмнено ти извънредно много си съжалявал, че не бях тук заедно с моя приятел, та да упражниш занаята си малко по-наедро. Клевети, Симон, давай, и аз съм тук!
— Защо не? — захили се уродливо Симон. — Дойде тъкмо навреме! А пък този — посочи той Морис — е хубавецът Морис Ленде, който бе даден под съд заедно с Елоиз Тизон. Но се отърва. Твърде богат е!
— Гилотина за него, гилотина! — завикаха марсилците.
— Да, да! — извика Морис. — Хайде, опитайте!
Като направи крачка напред, той като че ли на шега ръгна със сабята си един от най-въодушевените убийци и веднага потече кръв.
— Уби ме, уби ме! — нададе вик раненият мъж.
Марсилците наведоха копията си, вдигнаха брадвите, напълниха пушките си. Тълпата се дръпна уплашена. Двамата приятели останаха сами срещу марсилците, изложени на смъртна опасност.
Те се спогледаха. Вече се бяха видели смачкани от вихъра на желязо и огън. Внезапно вратата, в която бяха опрели плещи, се отвори и порой гиздаво облечени момци, от онези, които носеха прозвището мускадинци, всичките въоръжени със саби и с по два револвера7 в поясите, се врязаха в марсилците. Започна страшна сеч.
— Ура! — завикаха Лорен и Морис, вдъхновени от помощта. Без да помислят, че като се бият в редиците на новодошлите, оправдават обвиненията на Симон, те се хвърлиха в центъра на сечта. Ако те се грижеха за своето спасение, имаше един друг човек, който не ги изтърваше от очи. Дребничък, синеок, двадесет и пет — двадесет и шестгодишен, той въртеше сабя с изключителна пламенност и рядко умение. След като забеляза, че Морис и Л орен се бият, вместо да изчезнат през вратата, която той беше оставил отворена специално за тях, той се обърна към двамата и им рече:
— Бягайте през тази врата. Това, което ние вършим тук, не е ваша работа и ако останете, ще се изложите безсмислено на опасност!
Като видя, че двамата приятели се колебаят, той извика на Морис:
— Назад! На нас тук патриоти не ни трябват! Офицер Ленде, ние сме аристократи!
При тази дума, произнесена с такава дързост от този човек, което по онова време бе равнозначно сам да си издадеш смъртна присъда, тълпата нададе силен рев.
Но русият младеж и трима-четирима от неговите другари, без да им мигне окото от вика на тълпата, изтикаха Морис и Лорен в алеята, след което затвориха вратата и отново се върнаха в навалицата, която поради това, че пристигаше колата с Елоиз Тизон, ставаше все по-многочислена.
Спасени по този странен начин, Морис и Лорен се спогледаха смаяно.
Изходът от положението сякаш бе предварително подготвен. Морис и Лорен излязоха в двора и в дъното откриха тайна вратичка, която извеждаше на улица Сен Жермен Локсероа.
В тази минута от моста Шанже се показа отделение жандарми, което веднага измете народа от крайбрежната улица, въпреки, че в съседство се чуваше бясната борба между спасителите на Морис и Лорен и техните врагове.
Жандармите предвождаха колата, с която караха на гилотината нещастната Елоиз.
— Карай галоп — провикна се глас. — Карай галоп! Конете препуснаха. Лорен съзря нещастното момиче, което стоеше в колата право и усмихнато, с горд поглед. Но той не можа да размени с нея дори поглед. Тя отмина, без да го види сред вихъра от народ, който викаше:
— Смърт на аристократката, смърт!
Тропотът на копита отмина и се отдалечи по посока на Тюлери.
Вратичката, през която току-що бяха излезли Лорен и Морис, се отвори и от нея излязоха трима-четирима мускадинци с разкъсани дрехи и потънали в кръв. По всяка вероятност само това беше останало от четата, спасила двамата приятели.
Русият момък беше последен.
— Жалко — мърмореше той. — Та нима нашата кауза е толкова обречена?!
Като захвърли кървавата си сабя, той изчезна по улица Лавандиер.
XXVII
Морис бързаше да отиде да даде писмено оплакване от Симон в секцията.
В действителност, преди да се разделят, Лорен беше решил да събере няколко термопйли, да причака Симон около Тампъл и още при излизането му оттам да го убие в равностоен двубой.
7
Явно според преводача и редактора, револверите кремъклии (виж по долу за кремъците) са били най-разпространеното ръчно огнестрелно оръжие по време на описваните събития. — Б. чит.