Нарцис и Голдмунд

Той узна едно и друго и за времето на чумата, че тълпата първо подпалила една болница, а по-късно нападнала и ограбила няколко богатски къщи; известно време в града вече нямало ред и сигурност, тъй като епископът бил избягал. Тогава императорът, който тъкмо бил наблизо, изпратил за наместник граф Хайнрих. Е, да, той бил решителен господар и с неколцината си въоръжени конници и войници установил ред в града. Но сега вече било време да се сложи край на господството му, очаквало се завръщането на епископа. Графът предявил пред гражданите някои несправедливи изисквания, пък и неговата наложница Агнес им била дотегнала, тя била истинско изчадие адово, но сега скоро щели да си тръгнат; на общинската управа отдавна й било омръзнало вместо добрия епископ да й тежи на врата един дворцов и военен човек, любимец на императора, който постоянно приемал пратеници и делегации, сякаш бил княз.

И вече настана време гостът да бъде разпитан за преживяванията му.

— Ах — каза той тъжно, това не е за разправяне. Странствах и странствах, а всичко бе обхванато от епидемията, навред лежаха трупове и навред хората бяха обезумели и озлобени от страх. Останах жив и навярно някога всичко това ще се забрави. Но сега се върнах тук, а пък майсторът ми е мъртъв! Позволете ми да остана няколко дни и да си поотпочина, сетне отново ще поема на път.

Голдмунд не остана за почивка. Остана, защото беше разочарован и нерешителен, защото със спомените от по-щастливото време градът му бе домилял, а и защото любовта на бедната Мари му действаше благотворно. Той не можеше да й отвърне и не можеше да й даде нищо освен дружелюбие й съчувствие, но нейното тихо смирено обожание го стопляше. Повече от всичко друго обаче на това място го задържаше властната потребност отново да бъде художник, пък било и без работилница, било и само с временни средства.

В течение на няколко дни Голдмунд не прави нищо друго, освен да рисува, Мари му бе доставила хартия и пера и сега той седеше в стаичката си и рисуваше часове наред, изпълваше големи листа ту с бързо нахвърлени, ту с приятни нежни фигури, пренаселеният образен свят от душата му се преселваше на хартията. Много пъти той рисува лицето на Лене, каквото бе след смъртта на оня разбойник — усмихнато, с израза на удовлетвореност, любов и радост от отмъщението, и лицето й — каквото бе станало в нейната последна нощ, вече обхванато от претопяването, от обезформеното завръщане към земята. Голдмунд нарисува и малкото селско момче, което някога бе видял да лежи на прага мъртво, със свити юмручета, заедно с родителите си. Нарисува и една кола, с камара трупове, мъчително влачена от три кранти, а отстрани, с дълги пръти — извозвачите; те гледаха мрачно, косо през отворите на черните противочумни маски. Рисуваше отново и отново Ребека, стройната черноока еврейска рожба, нейните тънки, горди устни, лицето й, пълно с болка и пълно с негодувание, прелестния й младежки стан, който изглеждаше така съвършено създаден за любов, и нейната високомерна ожесточена уста. Рисуваше и самия себе си като странник, като любовник, като беглец пред косящата смърт, като танцьор при оргиите на гладните за живот по време на чумата. Всецяло отдаден, стоеше надвесен над бялата хартия, рисуваше високомерното здраво лице на госпожица Лизбет такова, каквото го познаваше от по-рано, муцуната на старата слугиня Маргрит и милото му и внушаващо страх лице на покойния майстор Никлаус. Много пъти с тънки предчувстващи щрихи Голдмунд загатваше една голяма женска фигура, земната майка, седяща с ръце на скута, а по лицето й, под тъжните очи, един лъх от усмивка. Безкрайно благотворно му се отразяваше този разлив, усещането в рисуващата ръка, овладяването на виденията. За няколко дни той изпълни с рисунки всички листа, които Мари му бе набавила. От последния лист отряза едно парче, на което с пестеливи щрихи нарисува лицето на Мари с хубавите очи, с устата, изразяваща отречение. Подари й рисунката.