Нарцис и Голдмунд

Беше късен следобед и огряната от слънцето страна на улицата, къщите, пивниците, табелите на гилдиите, резбованите врати и саксиите с цветя бяха топло озарени, нищо не напомняше, че и в този град бе вилняла смъртта и над хората бе властвал безумен страх. Хладна, светлозелена и светлосиня под ехтящите сводове на моста, течеше бистрата река; Голдмунд поседя известно време на парапета на крайбрежната стена, все още долу в зеления кристал се плъзгаха тъмните тайнствени риби или стояха неподвижно, обърнали муцуни срещу течението, все още от здрача на дълбочината насам се виждаше да проблясва слабото златисто сияние, което обещаваше толкова много и така силно настройваше към мечтание. Това го имаше и в други води, беше приятно да се наблюдават и други мостове и градове, но въпреки всичко, тук му се струваше, че от много дълго време не е виждал нещо подобно и не е изпитвал същото чувство.

Двама месарски чираци със смях гонеха пред себе си едно теле, разменяха си погледи и шеги с някакво момиче, което високо над тях събираше пране в открита веранда. Колко бързо отминава всичко! До неотдавна тук бяха горели чумни огньове и бяха властвали отвратителните болнични прислужници, а сега животът продължаваше отново, хората се смееха и шегуваха; и със самия Голдмунд не беше по-различно, ето че седеше тук, очарован от новата си среща, чувстваше се благодарен и дори му бяха домилели хората, които водеха уседнал живот, като че ли не бе имало беда и смърт, не бе имало никаква Лене и никаква еврейска принцеса. Усмихнат, той стана и продължи нататък; едва когато се приближи към уличката на майстор Никлаус и тръгна отново по пътя, който преди време години наред бе изминавал всеки ден, отивайки на работа, се почувства притеснен и неспокоен. Ускоряваше крачките си, искаше още днес да посети майстора и да узнае какво е станало, вече не понасяше никакво отлагане, изглеждаше му невъзможно да изчака до утре. Дали майсторът все още му се сърдеше? Случилото се бе толкова отдавна, вече нямаше да има значение; и все пак, ако още имаше, би трябвало той да го преодолее. Стига майсторът да беше тук, той и работилницата, тогава всичко щеше да е добре. Забързан, като че ли и в последния час би могъл да пропусне нещо, Голдмунд крачеше към добре познатата къща; улови дръжката на вратата и силно се изплаши, като намери вратата заключена. Можеше ли това да означава зло? По-рано никога не му се бе случвало тази врата да стои заключена посред бял ден. Шумно удари чукчето и зачака. Изведнъж сърцето му се бе свило от страх.