Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
— Откъде долетя ти — попита тя, — моя хубава птичко? Войник ли си или актьор, или просто беден странник?
— Аз съм всичко, което желаеш — засмя се Голдмунд леко. — Всецяло съм твой; ако искаш, съм музикант, а ти си моята мила лютня и когато докосна с пръсти твоята шия и засвиря на нея, двамата ще чуем песента на ангелите. Ела, сърце, не съм дошъл, за да ям твоите хубави сладкиши и да пия твоето бяло вино, дошъл съм само заради теб.
Той леко изтегли бялата кожа от шията й, ласкаво свали и дрехите от тялото й. Нека вън придворните и свещениците да стоят на своето съвещание, нека прислужниците да пробягват по коридорите, а тънкият лунен сърп да потъне зад дърветата, влюбените не искаха и да знаят за това. За тях цъфтеше раят; привлечени един от друг и сплели тела, те се унасяха в своята уханна нощ, виждаха се да витаят в своята белоцветна тайна, да берат с нежни и благодарни ръце плодовете, за които са копнели. Никога преди музикантът не бе свирил на такава лютня, никога лютнята не бе звучала изпод толкова силни и умели пръсти.
— Голдмунд — шепнеше му тя пламенно в ухото, — ох, какъв си вълшебник! От теб, сладки Голдмунд, бих искала да имам едно дете. И още повече бих желала с теб да умра. Изпий ме, мили, стопи ме, убий ме!
Дълбоко в неговото гърло затрептя звукът на щастието, когато той видя, че в хладните й очи твърдостта взе да се топи и отслабва. В глъбината на очите й страхът премина като най-нежна тръпка и замиране и угасна, сякаш сребърен трепет по кожата на умираща риба, матовозелен като вълшебно проблясване откъм дълбочината на река. Струваше му се, че в този миг се е стекло цялото преживяно от хората щастие.
Веднага след това, докато Агнес тръпнеща лежеше със затворени очи, Голдмунд се вдигна тихо и се вмъкна в дрехите си. С въздишка й каза в ухото:
— Мое красиво съкровище, аз те оставям. Не желая да умра, не желая да бъда убит от твоя граф. Първо искам още веднъж да направя теб и себе си щастливи, както бяхме днес. Още веднъж и още много пъти.
Мълчалива, Агнес остана да лежи, докато той се бе облякъл. Сега той лекичко я покри със завивката и целуна очите й.
— Голдмунд — каза тя, — жалко, че трябва да си отиваш. Ела утре отново. Ако има опасност, ще наредя да те предупредят. Ела пак, ела утре.
Агнес протегна ръка към шнура на звънец. При вратата към дрешника камериерката посрещна Голдмунд и го изведе от замъка. Той на драго сърце би й дал една златна монета; за момент се засрами от своята бедност.
Към полунощ, сам вече, беше на Рибния пазар и погледна нагоре към къщата. Беше късно, никой вече не би бил буден, вероятно трябваше да остане през нощта навън. За свое учудване намери къщната врата отворена. Тихо се промъкна вътре и затвори вратата след себе си. Пътят за неговата стаичка минаваше през кухнята. Там светеше. Край мъничко маслениче Мари седеше до кухненската маса. Тъкмо бе клюмнала в дрямка, след като бе чакала два-три часа. Когато Голдмунд влезе, тя се сепна и скочи.
— Ох — каза той, — Мари, още ли си будна?
— Будна съм — отвърна тя. — Иначе би намерил вратата заключена.
— Съжалявам, Мари, че те накарах да чакаш. Стана толкова късно. Не ми се сърди.
— Не ти се сърдя, Голдмунд, само малко съм тъжна.
— Не бива да бъдеш тъжна. Защо ще си тъжна?
— Ах, Голдмунд, колко бих искала да съм здрава, красива и силна! Тогава ти не би трябвало през нощта да отиваш в чужди къщи и да обичаш други жени. Тогава навярно понякога би оставал при мене и малко би ме обичал.
В кроткия й глас не звучеше никаква надежда и никаква горчивина, само тъга. Смутен, той се изправи пред нея; Мари будеше у него такова съжаление, а не знаеше какво да й каже. С внимателна ръка докосна главата й, погали косата й, а тя стоеше притихнала, изтръпнала усещаше ръката му по косите си. Просълзи се, после се овладя и каза плахо:
— Иди да си легнеш, Голдмунд. Наговорих глупости, толкова ми се спеше. Лека нощ.
16
Един ден, обзет от щастливо нетърпение, Голдмунд пое към хълмовете. Ако имаше кон, то днес би отишъл с него в манастира при красивата Мадона на своя майстор; много му се искаше да я види още веднъж, а и му се струваше, че през нощта бе сънувал майстор Никлаус. Е, нищо, ще навакса, ще поправи пропуснатото. И дори любовното щастие с Агнес навярно да бъде краткотрайно и може би да отведе до злини, днес то цъфтеше и нищо не биваше да пропусне. Днес Голдмунд не желаеше да се среща с хора и да се разсейва, искаше да прекара спокойния есенен ден навън, под дърветата и облаците. Каза на Мари, че си е наумил една обиколка из околността и че вероятно ще се върне късно, нека, ако може, да му даде големичко парче хляб, но вечерта не бива да го чака. Тя не отговори нищо, напълни джобовете му с хляб и ябълки, изчетка старото му палто, чиито прокъсани места бе изкърпила още първия ден, и го остави да тръгне.