Нарцис и Голдмунд
- Автор: Хесе Херман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Недялка Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нарцис и Голдмунд». Краткое содержание книги:
— Защо вървиш подире ми? — попита тя. — Какво искаш от мен?
— Ох — каза той, — с много по-голямо удоволствие бих ви подарил нещо, отколкото да взема от вас. Бих искал себе си да ви предложа, красива госпожо, а после да правите с мене каквото пожелаете.
— Добре, нека да видим какво мога да правя с тебе. Но ако си мислиш, че тук, навън, безопасно можеш да откъснеш едно цвете, тогава се мамиш. Мога да обичам само мъже, които заради това дръзват да излагат живота си на опасност.
— На твоите заповеди съм.
Бавно тя свали от шията си тънка златна верижка и му я подаде.
— Как се казваш?
— Голдмунд.
— Хубаво, Голдмунд. Ще опитам колко е златна устата ти. Слушай ме добре: привечер ти ще покажеш тази верижка в замъка и ще кажеш, че си я намерил. Няма да я изпускаш от ръце, аз лично трябва да я получа обратно от тебе. Ще дойдеш така, както си, нека те сметнат за просяк. Ако някой от домашните прислужници те нагруби, стой спокойно. Трябва да знаеш, че в замъка имам само двама сигурни хора — конярят Макс и камериерката ми Берта. Трябва да намериш един от двамата и те ще те доведат при мене. По отношение на всички останали в замъка, включително и графа, се дръж много предпазливо, те са врагове. Предупреден си. Това може да ти струва живота.
Тя му протегна ръка, той я пое усмихнат, целуна я кротко и леко погали бузата си о нея. После прибра верижката и заслиза по склона срещу реката и града. Лозята бяха вече пусти, от дърветата се ронеха едно след друго жълти листа. Когато погледна надолу към града, Голдмунд с усмивка поклати глава, намери го толкова приветлив и приятен. Допреди няколко дни сам той беше още толкова натъжен; тъжен дори за това, че и бедите и страданията са преходни. А всъщност сега вече те бяха отминали, изчезнали както златната шума от клоните. Струваше му се, че никога по-рано любовта не го е озарявала така, както чрез тази жена, чиято висока фигура и светла ведра жизненост му напомниха образа на неговата майка, както някога като момче в „Мариаброн“ я носеше в сърцето си. До завчера той смяташе за невъзможно още веднъж светът да се усмихне така радостно пред него, още веднъж да почувства, че потокът на живота, на радостта и младостта протича толкова пълен и буен през кръвта му. Какво щастие, че още е жив, че смъртта го бе пощадила през всички тези страховити месеци!
Надвечер Голдмунд се озова в замъка. В двора беше доста оживено, разседлаваха коне, пристигаха пратеници и някаква група свещеници и хора с висок духовен сан бе въведена от прислужниците през вътрешната порта и нагоре по стълбите. Голдмунд поиска да тръгне след тях, но стражата при вратата го задържа. Той извади златната верижка и каза, че бил предупреден да не я предава на никого другиго освен лично на уважаемата госпожа или на нейната камериерка. Накараха един слуга да го придружи, с когото трябваше дълго да чака по коридорите. Най-после се яви хубава, пъргава жена, тя мина край него и попита тихо: „Вие ли сте Голдмунд?“ — и му кимна да я последва. Тя безшумно изчезна в някаква врата, след малко се появи отново и му даде знак да влезе.
Голдмунд се озова в малка стая, където силно миришеше на кожа и на приятен парфюм и беше пълно с окачени рокли и палта; дамски шапки стърчаха на дървени поставки, а в отворена ракла имаше най-различни обувки. Тук той стоя и чака може би половин час, вдъхваше аромата на ухаещите дрехи, погалваше с ръка кожите и се усмихваше любопитно на всички хубави неща наоколо.
Най-после външната врата се отвори и се появи не камериерката, а самата Агнес в светлосиня рокля, с гарнитура от бяла кожа по деколтето. Тя бавно се приближаваше към чакащия, стъпка по стъпка, като го гледаше сериозно с хладносини очи.
— Наложи се да чакаш — каза тя тихо. — Смятам, че сега сме в безопасност. При графа се яви делегация от духовници, той ще вечеря с тях, а и ще има още дълго работа, заседанията със свещениците винаги траят дълго. Часът принадлежи на теб и мен. Бъди добре дошъл, Голдмунд.
Тя се наклони към него, нейните копнеещи устни се приближиха до неговите, мълчаливо се поздравиха в първата целувка. Той бавно обгърна с ръка шията й, тя го преведе през вратата в своята спалня, която беше просторна и ясно осветена от свещи. На една маса беше сложена вечеря. Те седнаха. Агнес веднага му предложи хляб, масло и някакво месо, наля бяло вино в красива синкава чаша. Ядяха, и двамата пиеха от една и съща синя чаша с високо столче, ръцете им играеха една с друга и се опознаваха.