Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Почнахме разглобяването и преди да се стъмни, всички части бяха измити с нафта и поставени обратно на мястото им, смазани и притегнати. Работата ни беше така много ангажирала, че не усетихме как се изтегли дългият ден. Враждебността на пустоша ни обгръщаше в своята безкрайна далнина. В малките паузи, докато приготвяха обеда, Игор Незнакомов и Иван Горилата намираха време да ни разказват за своите проекти, как ще се устроят след продажбата на диамантите си. В такива моменти на опиянение те забравяха, че бъдещето е пълно с несигурност.
Камионът беше напълно сглобен — готов да ни прекара през всички трапища, локви, кал и препятствия. Нощта ни свари с цяла камара печена риба, със запален огън и с прекрасно настроение.
Далече в мрака се затваряше вратата на залеза. Черни облаци се движеха от Сиера Невада към снежните Анди. Те пътуваха на запад и сякаш даваха път на изгрева на луната. Прибрахме се в камиона и запалихме петромакса. Скоро се обади ягуарът. Тоя път той беше уловил, кой знае защо, една хиена и тя пищеше да привлече чакалите. На нейния плач се отзоваха не само те, но и една пума, която се нахвърли на ягуара и освободи хиената. Нейните остри зъби на зла дива котка разкъсваха кожуха на ягуара, който нямаше никакъв шанс за спасение.
Денят ни посрещна неприветливо. Нахвърляхме набързо всичко в камиона и потеглихме отново. Двамата оптимисти се мъчеха да намерят мястото, където нощес пумата разкъса ягуара. Те караха предпазливо и все се оглеждаха встрани и спореха.
Камионът подскачаше из канавките, изкачваше се между възвишенията, спускаше се и най-после спря пред мястото, където малката рекичка завиваше на изток и ни преграждаше пътя. Храстите изглеждаха като ограбени, без цветове. Вятърът беше обрулил листата им. Постепенно възвишенията изчезнаха, откриваше се равнината на прерията. Голямо дърво, без клони и листа, самотно стърчеше и хвърляше сянка. Това безформено дърво ни озадачи. По-далече на север светеше водата на друга река.
— Това не е никакво дърво — обади се Мартин Ларсензвей, който го разглеждаше с бинокъла. — Спрете, трябва да се отдалечим, докато имаме време. Това е голямо термитско гнездо. Не е приятно да се води война с тях.
Излишно бе да спорим. Ужасих се, щом видях това гнездо. Ако ни надушеха термитите, мъчно щяхме да им убегнем. Страхувах се, че може вече да са на път към нас.
— Иване, стани аз да карам — заповяда Мартин, — а вие се дръжте здраво и наблюдавайте от коя страна ще се появят първите термити. Ще спра чак когато бъда сигурен, че няма да ни стигнат.
Мартин Ларсензвей седна зад волана, а ние се изреждахме с бинокъла да разглеждаме какво става около термитското гнездо. Тревогата беше дадена. Цяла армия войници термити се движеха към реката, по десния бряг на която Мартин Ларсензвей караше с голяма бързина. Широчината на тая рекичка на места не надминаваше от 7 до 10 метра. Термитите тичаха и търсеха дърво, от което да откъснат листа и направят мост, за да минат на нашия бряг. За щастие дървета наоколо нямаше освен ниските храсти.
— Иване, колко варели бензин и нафта имаме? — попита внезапно Мартин Ларсензвей. — Ще спра за момент.
Той спря, после взе бинокъла и го насочи на другия бряг.
Термитите бяха спрели и се нанизваха във верига, отчаяни, че няма дърво да използуват листата му. Те се събираха, за да направят тунел, хитро построен в горния край на реката, който да пуснат по течението, докато се хванат на противоположния бряг — през него щяха да преминат, за да ни настигнат. Останалата армия термити щеше да ни гони по другия бряг, докато авангардът ни спре. Тогава всички ще се прехвърлят, както намерят за удобно, и ще ни довършат. Бяхме изминали не повече от триста-четиристотин метра по неравния бряг и термитите се появиха зад тила ни.
— Скоро свалете един варел с нафта, да им преградим пътя!
Разляхме нафтата и с малко бензин я запалихме. Дължината, на която можахме да разсипем варела, не надминаваше двеста метра. Пламъците лумнаха, но едвам се бяхме отдалечили, и термитите преминаха през огъня, А ние мислехме, че сме свършили голяма работа. Термитите вече ни гонеха, но нито един от тях не успя да се качи на камиона. Мартин Ларсензвей сви към реката и прекара колата на другия бряг, засили хода и след един час бясно каране стигнахме следната река.