Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Тя магьосница ли е или врачка-хиромантка? Никола започна да става нетърпелив. Мадлин съвсем ли беше полудяла? Когато съществото дойдеше за него щеше да убие не само нея, а и тази старица. Попита:
— Ако Изпратеното ни последва тази нощ, можеш ли да го отблъснеш?
— О, аз да не съм Кад Карион. Аз съм само една обикновена вещица, но ще го сторя. — отвърна бодро, сякаш прочете мислите му. Тя стисна устни и пусна ръката му.
— В тия неща няма „ако“, нали знаеш. То ще те последва тук. — Погледът й го прониза — То е много стар вид заклинание, това. Странно, че някой го е употребил. Странно, че изобщо има някой, който може да го употреби.
Никола се поколеба, след което извади книгата от джоба си и я отвори на гравюрата с некроманта.
— Смятам, че човекът, който стои зад това целенасочено имитира или си вярва, че е той, тази личност, Констан Макоб.
Мадел взе книжлето, сложи си висящите на врата очила и внимателно разгледа илюстрацията, гризейки замислено устни. Прокара пръст по страницата, сякаш опипваше текстурата на хартията.
— Вярва си, че е Макоб? Сигурен ли си?
Никола почувства прилив на раздразнение.
— Не, в нищо не съм сигурен.
— Исках да кажа, че е много възможно той наистина да е Констан Макоб.
— Как е възможно? — попита Никола нетърпеливо — Той е бил обесен, изтърбушен и разчекнат преди повече от двеста години.
— Знам, млади човече — погледът й беше сериозен — Всичко е възможно.
Мадлин излезе от другата стая. Беше облякла някаква стара риза и сукман на Мадел и беше сресала косите си и измила лицето си. Тя и Мадел се спогледаха враждебно.
Мадел се изправи.
— Трябва да погледна някои работи на двора.
Когато входната врата се хлопна зад нея, Мадлин каза:
— Предполагам, искаш да поговорим.
Никола преплете пръсти..
— Възможно е предположението ти да е погрешно.
— Никола…
Беше имал намерение да се държи студено, но се чу да казва:
— Защо не си ми казала, че цялото ти семейство са магьосници?
— Баба се е разприказвала, ясно. Откъде накъде предците ми ще са твоя грижа?
Та вдигна поглед и зърна изражението му преди той да успее да го прикрие и каза:
— Нямах това предвид. — Тя махна раздразнено с ръка, но към себе си или към него, не му стана ясно. — Мисля, че ме беше страх.
— От какво?
Мадлин въздъхна и се заигра с ресните на шала си. Изрече бавно.
— Желанието ми да бъда актриса е почти равно на желанието ми за живот. За него ми е нужно цялото ми време и внимание. Изучаването на това… — Тя махна към малката стая. — Силата и всичките и разнообразия, щеше да погълне цялото ми време и внимание. Трябваше да избера едното от двете. Направих го. Не са много хората, които могат да го разберат.
Никола скръсти ръце. Бъди разумен, каза си. Не можеха да си позволят да се карат сега. А може би наистина не беше негова работа; не бяха женени. Но той й беше казал всичко. Тя беше единствената, която знаеше цялата история.
— И ти реши, че аз не съм от тях?
— Да. Така реших — тя вдигна сериозен поглед към него.
— Искам да бъда актриса точно така, както ти искаш да унищожиш Монтес. Знам как се нарича това желание. Щях да съм ти много по-полезна, ако изпълнявах заклинания, вместо водещи роли в Елегант, особено откакто Арисилд собственоръчно се подкара към ада — Тя отмести поглед — Разбрах защо съм имала подозрението, че това е Изпратено. Когато се опитваше да се напъха в онази стая, където бях аз, имаше усещане, мирис, нещо… Веднъж, когато бях малка Мадел ме заведе в Лодун на фестивала в средата на зимата и докато бяхме там, някакъв неин стар враг се опита да я убие, като и подхвърли една ябълка, в която имаше Изпратено за болест. Тя каза, че номерът бил стар като света и я хвърли, но преди това ми даде да я подържа, за да доловя усещането и да знам да не вземам нищо, което усещам по същия начин. Беше почти недоловимо, но го имаше. Нещо като желание, като сласт. Беше плашещо — усмихна се бегло — Тя дори не си даде труда да разбере кой го беше Изпратил. Или поне така ми каза; но доколкото знам, въпросният е погребан под къщата — тя вдигна безпомощно рамене — Не знам. Отказала съм се от нещо, за което други се молят, крадат и бленуват през целия си живот. Може да съм луда.
— Всичките ми най-близки приятели са луди.
А какво говореше това за него, не искаше да се замисля подробно. Никола въздъхна и подпря глава на ръцете си.
— Не бих те молил да сториш нещо, което не желаеш. Особено като знам, че няма никакъв смисъл да те моля.